Много дълбока полемика предизвиква въпросът за съотношението между застрахователното обезщетение и наследството. Е ли застрахователното обезщетение част от наследството, или не е?
Застъпва се виждането, че наследството е съвкупност от права и задължения, които починалият е имал преживе и които се прехвърлят след смъртта му (и вследствие от нея) на наследниците по закон или по завещание. Съответно можем да заключим, че застрахователното обезщетение по застраховка „Живот“ не влиза в наследствената маса. Нека да видим защо това е така.
Един практически пример в този смисъл е следният: починалият приживе е сключил застраховка „Живот“ в полза на лице, което е сред наследниците му. Когато наследодателят почине, това лице не получава това обезщетение от застраховката като част от наследството, защото това право възниква вследствие на настъпилата смърт.
За да бъде част от наследството едно право, починалият трябва да го е притежавал към момента на смъртта си. А докато е бил жив, не е имал правото да получи това застрахователно обезщетение. Едва когато наследодателят умира, това право възниква и то в полза на облагодетелствания, посочен в договора за застраховане. Изводът е, че починалият не е притежавал това право, съответно не може да се гледа на него като на част от наследството. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 445, ал. 1 от Кодекса на застраховането, която гласи, че застрахователното обезщетение по застраховка „Живот“ не влиза в наследството на застраховащия, застрахования или трето облагодетелствано лице, дори когато за такова лице е определен наследник.
Тази теза се доразвива и в следващата алинея, която гласи, че когато облагодетелстваният по застраховка „Живот“ е наследник, то той, дори да се откаже от наследството, ще има право на застрахователно обезщетение за смъртта на своя починал наследодател, тъй като неговото право на обезщетение не произтича от качеството наследник.
В правната уредба на съотношението между обезщетението по застраховка „Живот“ и наследството се среща и още един аргумент в полза на твърдението, че застрахователното обезщетение не се явява част от наследството. Това е именно разпоредбата на чл. 41 от Закона за местните данъци и такси. В ал. 1 е посочено, че наследството подлежи на облагане, докато в ал. 2 се урежда облагането на изплатени обезщетения по застраховка „Живот“, сключена в полза на трети лица.
Самото смислово разделяне на тези две хипотези в отделни алинеи е основание да приемем разпоредбата на чл. 41, ал 2 от Закона за местните данъци и такси като допълнителен аргумент в полза на разграничението на застрахователното обезщетение от наследството.
Автор: Люба Николова
Редактор: Георги Георгиев