- Обжалване, замяна и отмяна на обезпечението
В други наши статии сме разглеждали какво представлява обезпечението, какви са особеностите му, кога може да бъде допуснато и какви са различните видове обезпечителни мерки.
Длъжникът, срещу когото бъде допуснато обезпечение, не е лишен от средства за защита. Това е особено важно, предвид че обезпечителното производство често започва като едностранно и длъжникът разбира за него едва с налагането на мярката.
Защита обаче има! След като бъде наложено обезпечението, длъжникът може да иска неговата замяна, да го обжалва и да иска да бъде отменено.
- Замяна на обезпечението
Замяната на практика представлява преминаване от един вид обезпечение към друг. Замяната се допуска по молба на ищеца или ответника, но не и по искане на трети лица.
Ако е бил обезпечен бъдещ иск, компетентен да се произнесе по молбата е съдът, наложил обезпечението, а ако е обезпечен вече предявен иск – вече разглеждащият делото.
Молбата се подава с препис за насрещната страна, която може в 3-дневен срок да депозира възражение. Ако тя не е съгласна, съдът не е длъжен да се произнесе с отказ; ако обаче и двете страни искат замяната, съдът трябва да го допусне.
Ако обезпеченият иск е оценим в пари, следва да се замени, когато е предложено обезпечение в пари. Тази хипотеза не се прилага при искове за собственост. Залогът трябва да е направен преди подаване на молбата, иначе молбата за замяна следва да се остави без уважение. Тази замяна е приложима само при запор и възбрана.
Законът говори за замяна на един вид обезпечение с друг, т.е. трябва съдът да следи дали не се иска същата обезпечителна мярка. Напр. ако е допуснат запор върху банкови сметки, искането за запор в други банки не е друг вид обезпечение по смисъла на закона. Ищецът може просто да поиска допускане на ново обезпечение, което съдът ще преценява дали да допусне или не.
Определението на съда, с което се произнася по молбата за замяна на обезпечение, не подлежи на обжалване.
- Отмяна на обезпечението
Имат се предвид случаите, когато обезпечението е наложено, но впоследствие са отпаднали основанията за неговото налагане. По този ред не може да се търси отмяна, ако не попада в предпоставките за отмяна.
Съдебната практика е категорична, че съдът не може да извършва преценка за допустимостта на иска; тя се прави само от налагащия обезпечителната мярка, не и по-късно. Няма пречка самият ищец да поиска отмяна на обезпечението.
Съдът в закрито заседание отменя обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато, или че са налице условията по чл. 398, ал. 2 от ГПК (т.е. предоставена е гаранция по реда на ЗЗД).
Определението, с което съдът отменя обезпечението, подлежи на обжалване с частна жалба.
Недопустимо е съдът по своя инициатива или по искане на ответника да отменя обезпечение при липса на първоначалните предпоставки за допускането. Също така, съдът не може и служебно да отмени наложеното обезпечение, ако сам намери, че причините за налагането му са отпаднали. Единствената възможност за служебна отмяна е непредставянето на доказателства, че бъдещият иск е предявен.
Вдигането на запора, заличаването на възбраната, както и отменянето на другите обезпечителни мерки става въз основа на влязлото в сила определение на съда. На практика обаче много съдебни изпълнители у нас допускат отмяна на обезпечението и само въз основа на молба на кредитора, но според нас тази практика не е в съответствие със закона.
- Ролята на адвоката в процеса и защита срещу допуснатото обезпечение
Ако срещу вас е инициирано производство по обезпечение на бъдещ иск или имате нужда от защита при наложени обезпечителни мерки в изпълнителен процес, не се колебайте да се свържете с нас.
Не забравяйте, че това трябва да стане възможно най-скоро след узнаването, защото сроковете за обжалване са кратки!
