Макар и да е по-трудно да се ангажира отговорност на управители на едно търговско дружество, съществуват и такива хипотези. Знаем, че най-голямото предимство на дружествата с ограничена отговорност и акционерните дружества е, че те са напълно самостоятелни субекти. Тези дружества имат свое имущество и сами носят отговорност за задълженията си. Техните собственици и управители не споделят тази отговорност и имат сигурността, че, ако бизнесът отиде на зле, те рисквуат само инвестицията, която са направили.

Изключения от правилото за ограничена отговорност?

От правилото за ограничената отговорност има изключения. Някои от тях целят сигурността на търговския оборот и защита правата на лицата, които могат да пострадат от недобросъвестни действия на управителите на фирми. Други са насочени към установяването на гаранции за погасяване на публични задължения на дружеството за данъци и осигуровки. В тази статия ще се спрем на вторите.

Кога собствениците и управителите носят отговорност за публични задължения на фирмата?

Така наречената отговорност на трети лица е описана в чл. 19 и следващите от ДОПК. Наскоро и Върхховен административен съд излезе с тълкувателно решение по т.д № 7 от 2019 г. Законът предвижда две основни хипотези за тази отговорност:

  1. Умишлено укриване на данъци;
  2. Умишлени действия, които намаляват имуществото на фирмата.

По-долу ще разгледаме в детайли и двете хипотези и кои са отговорните лица в тях. Преди това обаче трябва да поясним нещо важно. Отговорността на трети лица за публични задължения на дружеството може да бъде реализирана тогава, когато са извършени умишлени действия, които в крайна сметка водят до неплащане на съответните задължения. ДОПК не визира ситуациите, в които фирмата просто натрупва задължения поради проблеми в бизнеса. В повечето случаи натрупването на задължения и в крайна сметка дори обявяването на несъстоятелност са нормални събития за един бизнес, които не водят до санкция за неговите собственици.

Отговорност на управители и собственици при умишлено укриване на обстоятелства

Това е хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Тя визира умишленото укриване на факти или обстоятелства от данъчните органи, вследствие на което не могат да бъдат събрани съответните публични задължения. Отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК се носи от представителите на фирмата – управителите и членовете на управителните органи, например Съвета на директорите.

За да се реализира тази отговорност, е необходимо да са налице едновременно 4 самостоятелни условия:

  1. Лицето, срещу която тя се реализира, да бъде управител или член на управителен орган на фирмата към момента на възникване на публичните задължения;
  2. Да е налице укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето трябва да разкрие на данъчните органи;
  3. Да са възникнали публични задължения, които не могат да се погасят;
  4. Причинно-следствена връзка между поведението на виновното лице и невъзможността за събиране на задълженията.

Важно уточнение е, че става въпрос за укриване на факти и обстоятелства, които са свързани не с установяването, а със събирането на данъците. Не става въпрос за укриване на данъци. Пример за подобно обстоятелство може да бъде укриването на банкова сметка на фирмата в чужда държава.

Отговорност на управители за действия, намаляващи имуществото

В първата хипотеза говорихме за укриване на обстоятелства, т.е пасивно поведение. Разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК визира активно такова, с което имуществото на фирмата се намалява. В закона за описани следните категории на подобни действия:

  1. Извършване на действия, които представляват скрито разпределение на печалба;
  2. Отчуждаване на имущество безвъзмездно или на цени, значително по-ниски от пазарните;
  3. Обременяване на имущество на фирмата с тежести за обезпечаване на чужд дълг и осребряване на това имущество в последствие.

До реализирането на тази отговорност в практиката се стига много по-често. Честа ситуация е обезпечаването на личен кредит с фирмено имущество или пък закупуването на лични вещи с пари на дружеството. Когато тези действия доведат до невъзможност за погасяване на публични задължения, е възможно да се реализира отговорност на виновните трети лица.

Както и по-горе законът изисква да има връзка между съответното действие и невъзможността за събиране на данъци, а също така и умишлено поведение. Има обаче презумпция за недобросъвестност, ако съответните действия са извършени след установяване на задължението.

Отговорни лица при намаляване на имуществото

За разлика от отговорността за укриване на обстоятелства, тази за намаляване на имуществото засяга по-широк кръг лица:

  1. Управители и членове на управителни органи;
  2. Мажоритарни съдружници или акционер, по решение на които са предприети съответните действия;
  3. Лицата, които са се облагодетелствали от скритото разпределение на печалба.

Това е много голяма разлика с отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Отговорност носят съдружниците, които са взели решение за действието, което е довело до намаляване на имуществото, освен тези, които са гласували против или са се противопоставили на такова действие.

В ДОПК е изрично уредена и хипотезата, в която съдружниците или акционери прехвърлят своите дялове/акции именно с цел да се освободят от тази отговорност. Приема се, че подобни сделки са извършени при условие на недобросъвестност, когато съответният съдружник е знаел за влошеното финансово състояние на дружеството.

За какви задължения се носи отговорност от трети лица?

До този момент говорихме за публични задължения изобщо, но е редно да ги конкретизираме. Разпоредбите на чл. 19 от ДОПК визират следните:

  1. Данъчни задължения;
  2. Задължителни осигурителни вноски

Особено значимо е това за укриването на осигуровки, особено в случаите на прикрити трудови договори. Важно е да се уточни, че отговорността възниква единствено за установени по законовия ред публични задължения на дружеството. При отпадане на задължението поради обжалване отговорността не може да се реализира. Какво повече трябва да знаете за една ревизия по ДОПК, може да научите тук.

Ред за реализиране на отговорността на управители и собственици по чл. 19 от ДОПК

Както и за повечето други публични задължения, и тези по чл. 19 от ДОПК се установяват чрез ревизия и ревизионен акт. ДОПК предвижда поредност при принудително изпълнение на такива задължения. Необходимо е действията да се насочат първо към имуществото на задълженото лице (фирмата), а чак след това към третото лице, което носи солидарна отговорност.

Автор: Адвокат Никола Пенчев


Тази статия беше създадена за блога на “Адвокатско дружество Георгиев и Петров” от нашите колеги от Tax Monkey. Те специализират в данъчното право, затова го поканихме да напишат този материал като гости в нашия блог.

Публикувано на: 19/04/2021
Адв. Димитър Петров
Адв. Димитър Петров
Адвокат Димитър Петров е практикуващ адвокат от 2016 г. и има дългогодишен опит като правен консултант в няколко големи търговски дружества. Специализирал е в сферата на гражданското и административното право. Тясна специализация в успешни съдебни производства срещу монополистите в сферaта на комуналните услуги. Докторант в катедра „Обща теория на правото” към Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Настоящата статия не представлява правен съвет и цели единствено да запознае читателите с техните права по темата. За повече информация по горните въпроси или при нужда от консултация, може да свържете се с нас на тел. +359 883 333 797 или чрез някои от другите канали за връзка с Адвокатско дружество „Георгиев и Петров“.