Източник: Daiga Ellaby, Unsplash

Всяко осиновено лице има право да познава своя произход. За да се да улесни достъпът до информация, свързан с тайната на осиновяване, през декември 2023 г. влязоха в сила промени в Семейния кодекс, които целят да улеснят процеса и да отговорят на международните изисквания, свързани с правата на човека. Какви са промените, как могат да се тълкуват те и какви възможности предоставят?

Въведенията в Семейния кодекс до голяма степен са съобразени и отговарят на препоръката на Съветът по правата на човека на ООН към България за въвеждане на законодателство, което забранява тайната на осиновяването и гарантира правото на детето да знае своя произход.

До влизане в сила на промените в Семейния кодекс разкриването на тайната на осиновяването бе изключително труден процес, тъй като според старите текстове на Семейния кодекс човек можеше да поиска от съда да научи произхода си само ако докаже, че „важни обстоятелства налагат това“. Самият Семеен кодекс не даваше дефиниция за тези важни обстоятелства. Според съдебната практика за такива се приемаха „всички тези факти от обективната действителност, които са свързани със съществени за осиновения обстоятелства – от здравен, социален, морално-етичен или правен характер и при наличието на които за него биха се породили определени правомерни правни последици, респ. такива, които са свързани с гражданскоправния, здравния, социалния му статус, с неговия мироглед и душевен живот, при съобразяване на съществуващите в обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители“. Именно поради трудността с доказването на наличието на такъв тип важни обстоятелства в немалък процент от случаите съдът отказваше да постанови съдебно решение за разкриване тайната на осиновяване.

Новостите в процедурата по разкриване тайната на осиновяването след промените в Семейния кодекс

Новите промени в Семейния кодекс от 22.12.2023 г. предвиждат възможност за осиновените да поискат от съда да разкрият произхода си без да доказват наличие на „важни обстоятелства“. Това по същността си означава, че процесът на доказване в този тип охранително производство по глава VI от ГПК се улеснява.

Същевременно, дори и след промените в Семейния кодекс, съдът все пак ще изследва точно от какво е продиктувано желанието на молителя за разкриване на тайната на осиновяването с цел превенция срещу користни подбуди от негова страна.

С промените в Семейния кодекс се разшири и кръгът на заинтересованите лица, които ще могат да поискат разкриване на произхода, а те са освен осиновителите и осиновения, също така и неговите съпруг, съпруга и деца. Въведено е и допълнително изисквани, според което осиновените следва да са навършили 18 години, за да предприемат подобни действия, а не да са навършили 16 г., както беше до миналата година.

С разпоредбата на чл. 105, ал.2 от Семейния кодекс се въведе изрично задължение за държавните органи и органите на местното самоуправление да предоставят информация на лицето, което иска да заведе дело за разкриване тайната на осиновяване за дата, номер на дело и съд, постановил осиновяването, за да може човек да заведе дело за разкриване на тайната, както и след

Посредничество на юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност относно произхода на осиновени лица

С промените в Семейния кодекс се въведе и още една новост в чл. 105а, касаеща посредническа роля на НПО-та в процеса за разкриване на тайната на осиновяването, което впрочем е утвърдена практика в редица други страни.

За да предоставят подобна услуга, НПО-тата задължително следва да имат разрешение за тази дейност от министъра на труда и социалната политика, което ще е ограничено със срок от 2 години.

Най-общо, посредническата дейността на подобен тип организации ще се осъществява по искане на осиновен или осиновител, получил достъп до информация за произход чрез съдебно решение и ще е свързана с консултиране и предоставяне на адекватна психологическа помощ за контакт и подпомагане на срещите между осиновения и биологичните му родители.

Условията и редът за издаването и отнемането на това разрешение и за същността на самата дейност на НПО-тата предстои да се уреди с допълнителна наредба на министъра на труда и социалната политика.

Ако имате въпроси по темата с разкриване тайната на осиновяване и нужда от консултация, можете да се свържете с екипа ни.

Публикувано на: 26/06/2024

адв. Кристияна Димитрова

Кристияна Димитрова е адвокат в Адвокатско дружество Георгиев и Петров от лятото на 2023г. Интересите й са концентрирани в сферата на гражданския и изпълнителния процес, като през 2022 г. преминава успешно курс по въпроси, свързани с Арбитража, към Арбитражния съд при Българска-търговско промишлена палата. Тя притежава знания и има придобит практически опит в областта на трудовото право, облигационното право, деликтното право, семейно и наследствено право. Адвокат Димитрова специализира и в областта на европейското право, и по-конкретно в защита на правата на пътниците по отношение на международния въздушен транспорт, както и в защитата на правата и интересите на физически и юридически лица по дела срещу държавата и общините за вреди.

Настоящата статия не представлява правен съвет и цели единствено да запознае читателите с техните права по темата. За повече информация по горните въпроси или при нужда от консултация може да свържете се с нас на тел. +359 883 333 797 или чрез някои от другите канали за връзка с Адвокатско дружество „Георгиев и Петров“.