Как да реагирам ако ЕГН-то ми е сгрешено и съм осъден неправилно?
Често на банки, топлофикационни дружества, ВиК и други големи дружества, поради големия обем от дела, които водят се случва да сгрешат някои от данните на своите длъжници – имена или ЕНГ. Това се случва дори и когаот вече производството е станало принудително пред частни или държавни съдебни изпълнители за събиране на вземанията. Задължението на такова дружество-кредитор е да иска изпълнение от правилния длъжник и затова кредиторът отговаря за всички вреди, които са пряка последица от неизпълнението на това задължение. Правилният длъжник е този с който дружеството има сключен договор в общия случай, като аз се идентифицирам пред кредитора с данните от документа ми за самоличност – три имена, ЕГН, адрес и др.
Така в случай, че съм посочен за длъжник, но в последствие се установи, че нямам отношения с кредитора и че не съм негов длъжник и той е посочил погрешка моите данни(ЕГН, имена и т.н) , а се окаже, че длъжника е друг, той трябва да заплати всички вреди, настъпили вследствие на неизпълнението на това задължение. В практиката на съдилищата, подобни случаи се квалифицират като злоупотреба с права от страна на кредитора, тъй като всяка от страните в един граждански процес трябва да упражнява своите права добросъвестно.
Тези вреди може да са най-разнообразни, но като цяло практиката показва, че в този случай се претендират най-често неимуществени вреди – претърпени болки, страдания, отрицателни изживявания, стрес, влошаване на здравословно състояние и др. под.
Така в Решение по гр. дело № 21347/2016 г., на Софийски районен съд, 120 състав съдът е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, заради погрешно посочен ЕГН на жена, която не е страна по договор с кредитора, но е била осъдена да заплати суми, които не дължи. Дружеството е образувало изпълнително дело, по което е наложен запор върху банкови сметки, трудово възнаграждение и др., като впоследствие ищцата по това дело успява да докаже, че не е длъжник и съди дружеството за вредите, които са и причинени вследствие на незаконното изпълнение. Посоченото решение е обжалвано пред Софийски градски съд, който го е потвърдил като правилно.
Съдилищата приемат, че претърпените в тези случаи неимуществени вреди се причиняват именно вследствие на противоправното поведение на кредитора, извършено най-често чрез негов служител, което се изразява в образуване на изпълнително или гражданско дело и налагане на запор върху трудовото ми възнаграждение, запор върху банковите сметки, възбрани, справки за имуществено състояние и наличност в банкови сметки и други подобни, срещу лице, което не е длъжник.
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
Грешно посоченото ЕГН е злоупотреба с право
Често това поведение е квалифицирано като груба небрежност или небрежност от страна на кредитора, който, в противоречие с принципа на добросъвестност не е извършил необходимата проверка за установяване на ЕГН на действителния длъжник по изпълнителния лист и вместо това е посочил грешно ЕГН, а без това поведение на ответника не биха възникнали вредите. Според нашия екип това представлява и злоупотреба с право, което противоречи на чл. 57, ал 2 от Конституцията на Република България.
Този вид вреди се претендират пред и определят от съда по справедливост. Тези вреди могат да се докажат, чрез назначаването на съдебно-психологическа експертиза или чрез изслушването на свидетели, които със своите показания, могат да опишат как се е чувствал длъжника по време на неправомерно заведеното дело срещу него.
Ако имате подобен проблем, може да се свържете с нас.
Автор: Адвокат Николай Димитров
Редактор: Адвокат Димитър Петров
