С държавен вестник брой 11 от 02.02.2023 г. бе приет Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Този закон транспонира в българското законодателство Директива 2019/1937 („EU Whistleblowing directive“) на Европейския парламента и съвета от 23.10.2019 г. Законът предвижда т. нар Vacatio legis или отлагателно действие на влизане в сила на закона, като е прието, че същият влиза в сила на 04.05.2023 г., а за работодателите в частния сектор с работници и служители между 50 и 249 служители на 17.12.2023 г.
Приложно поле:
Законът цели да предостави защита на служители, работници, съдружници в търговски предприятия, когато те има информация за нарушено ( под нарушения следва да се има предвид действия или бездействия) българско или европейско законодателство. Сферите на нарушения могат да бъдат свързани с нарушения в области като обществени поръчки, опазването на околната среда. финансови услуги, продукти и пазари, обществено здраве, безопасност на транспорта, сигурност на мрежите и информационните системи, правилата за заплащане на публични държавни и общински вземания, нарушения на трудовото законодателство, изпълнение на държавна служба и други.
Кои лица могат да сигнализират за извършени нарушения:
Съгласно чл. 5 ал. 2 Сигнализиращо лице, което се ползва от закрилата на закона е:
-работник, служител, държавен служител или друго лице, което полага наемен труд, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансирането;
– лице, което полага труд без трудово правоотношение и/или упражнява свободна професия и/или занаятчийска дейност;
– доброволец или стажант;
– съдружник, акционер, едноличен собственик на капитала, член на управителен или контролен орган на търговско дружество, член на одитния комитет на предприятие;
– лице, което работи за физическо или юридическо лице, негови подизпълнители или доставчици;
– кандидат за работа, участвал в конкурс или друга форма на подбор за постъпване на работа и получил в това качество информация за нарушение;
– работник или служител, когато информацията е получена в рамките на трудово или служебно правоотношение, което е прекратено към момента на подаване на сигнала или на публичното оповестяване.
NB: Съгласно чл.9 от Закона не се образуват производства по анонимни сигнали или по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години
Задължени субекти на закона:
Съгласно чл.12 ал. 1 от Закона задължените субекти, които следва да изградят механизми за предоставяне на защита на лицата подаващи сигнали са: работодателите в публичния сектор с изключение на общините по ал. 2 ( с население под 10 000 човека); работодателите в частния сектор с 50 и повече работници или служители; работодателите в частния сектор независимо от броя на работниците или служителите, ако осъществяваната от тях дейност попада в приложното поле на актовете на Европейския съюз, посочени в част I, буква „Б“ и част II от приложението към чл. 3, ал. 1 и 3. Най-масовия случай ще бъдат, естествено, работодатели в частния сектор, които следва да осигурят спазването на предписанията на закона. Тук е редно да акцентираме, че според закона той се прилага и за работодатели в частния сектор с 50 и повече работници и служители, които освен на трудов договор, могат и да са такива на граждански договор.
Какви задължения се пораждат за субектите на този закон:
Всички субекти отговарящи на критериите на чл.12 ал. 1 следва да осигурят вътрешен канал за подаване на сигнали за извършени нарушения, който следва да отговаря на следните изисквания:
– управлява се по начин, който гарантира пълнотата, целостта и поверителността на информацията и възпрепятства достъпа на неоправомощени лица до тази информация;
-дава възможност за съхранение на записана на траен носител информация за нуждите на проверката по сигнала и за по-нататъшни разследвания.
За да изпълнят тези изисквания, работодателите следва да определят един свой служител, който да приема подаваните сигнали. Законът предвижда, че такъв служител може да са длъжностните лица за защита на лични данни, като ако е друг служител, същият може да изпълнява и друга трудова функция, ако подобно съвместяване на води до конфликт на интереси. Чл. 14 ал. 5 от закона предвижда, че работодателя може да възложи изпълнението на тези функции ( да приемат сигнали за нарушения) и на външни изпълнители – физически или юридически лица.
Задължените субекти също така са длъжни да предоставят ясна и лесно достъпна информация относно условията и реда за подаване на сигнали. Информацията се предоставя на интернет страниците на задължените субекти, както и на видно място в офисите и работните помещения. Това означава, че работодатели следва да разпишат подробни правила и процедури за подаването на тези сигнали. ( да бъде създадена т.нар процедура compliance).
Какви задължения ще има лицето отговарящо за приемане на сигналите:
Законът подробно описва задължения на лицето, което следва да приема и администрира подобни сигнали. Съгласно нашия прочит на закона – това лице трябва да има богата юридическа и медиаторска култура, за да може да изпълни в цялост процедурата. Сигналът може да бъде подаден писменно ( на физически носител), електронната поща или устно, като в последния случай лицето приемащо сигналите следва да запише сигнала, вместо подаващия. В чл.16 от Закона са предвидени подробно задълженията на лицата обработващи сигнала, като по-важни са:
– трябва да потвърдят получаването на сигнала в 7 дневен срок.
– трябва да могат да гарантират защита на самоличността на подаващия сигнал и на всяко друго лице, посочено в сигнала.
-предоставят обратна връзка на подалия сигнал, при нередовно подаден сигнал.
– поддържат регистър на всички постъпили сигнали
-приемат обясненията на лицето, срещу което е подаден сигнала в 7 дневен срок.
– ако сигналът е бил основателен, следва да сигнализират Комисията за защита на лични данни, като външен орган за подаване на сигнали; да укажат на задължения субект да предприеме действия за отстраняване на нарушението.
Задължения на субектите за последващи действия след сигнала:
В случая работодателят може да предприеме действия, съгласно своята компетентност: прекрати проверката, ако сигналът е маловажен, при повтарящ се сигнал, който не съдържа съществена информация за извършено нарушение, а ако има достатъчно данни за извършено престъпление –да сигнализира прокуратурата;
Външно подаване на сигнал:
Съгласно чл. 19 и следващите от закона, е предвиден и орган за външно подаване на сигнали – Комисията за защита на лични данни. Тя е органът, който ще приема подобни сигнали и ще отговаря да препраща сигналите към компетентните държавни институции, както и ще приема и утвърждава бланки и процедури, свързани с подаването на сигнали.
Мерки за осигуряване на защита на лицата подали сигнал:
В чл. 33 и следващите от закона много подробно са посочени най-различни хипотези за ответни дейстия от страна задължените субекти ( работодатели), които те не могат да извършват спрямо лицата, подали сигнал за извършено нарушение. Някой от по-съществените действия, които работодателят не може да извършва са:
-временно отстраняване, уволнение или прилагане на друго основание за прекратяване на правоотношението, по което лице полага наемен труд;
– понижаване в длъжност или забавяне на повишение в длъжност;
– изменение на мястото или характера на работата, продължителността на работното време или намаляване на възнаграждението;
– отказ за осигуряване на обучение за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на работника или служителя;
– отрицателна оценка на работата, включително в препоръка за работа;
– прилагане на имуществена и/или дисциплинарна отговорност, включително налагане на дисциплинарни наказания;
С оглед нашия опит в подобни спорове, подобни защити могат да мотивират недобросъвестни работници или служители да се възползват от тях, за да запазят работните си места, като подават неоснователни сигнали.
В случай, че все пак бъдат извършени подобни действия от страна на работодателят същият подлежи на налагане на административно-наказателна санкция, както и да възстанови всички имуществени и неимуществени вреди причинени на подалото сигнал лице. Все пак чл.40 от Закона възлага на лицето подало сигнал и твърдящо, че има извършени ответни действия срещу него, доказателствата тежест да докаже, че тези ответни действия са били в резултат от подадения от него сигнал.
Санкции при неизпълнение на задълженията си по този закон от страна на задължените субекти ( работодатели):
Настоящите разпоредби влизат в сила на 17.12.2023 г. по отношение на работодателите в частния сектор със служители между 50 и 249 човека. В тази връзка, ако тези работодатели не са готови с всички процедури след тази дата ще подлежат на санкции. Тези санкции са уредени в чл. 41 от Закона:
-глоба в размер от 5000 лв. до 20 000 лева за юридически лица, които не са изпълнили задълженията си по чл. 13 ал.1 и 2 ( не са осигурили вътрешен канал за сигнали и не са въвели нужните процедури на работното място)
– За повторно нарушение наказанието имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.
Въпреки горепосочените санкции, основната тежест на санкциите ще бъдат репутационни. Следващият compliance, който ще породи промяна в отношенията на хората към бизнеса, е свързан с ESG политиките, които от своя страна ще бъдат пряко свързани с неизпълнението задълженията съгласно настоящия закон.
Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, е съвсем нова материя в нашия правен мир. Тази нормативна уредба може да се стори нетипична на повечето работодатели, но въпреки това, тя следва да бъде въведена от всички задължени субекти.
Ние разбираме, че вие трябва да обръщате сериозно внимание на развитието на вашия бизнес, то ние сме насреща да ви помогнем с въвеждането на специфичните процедури и да осигурим изпълнението на всички задължения, които законът ви възлага.
