Замисълът на дружеството с променлив капитал е да даде тласък на хора с големи идеи и план за действие.
Българската “start-up” общност вече има открит нов хоризонт на развитие чрез новата форма на търговско сдружаване – дружеството с променлив капитал (ДПК). Последното е факт след ефективното приемане от Народното събрание на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон на второ четене на 20.07.2023 г. и обнародването му в Държавен вестник брой: 66, от дата 1.8.2023 г.
ДПК съчетава в себе си предимствата на дружеството с ограничена отговорност (ООД) и акционерното дружество (АД) в едно. Благодарение на гъвкавата му структура и перспективен замисъл, стъпващ на западно европейски правна теория и опит, ДПК ще предостави на start-up ентусиастите, предприемачите и инвеститорите (особено в технологичния сектор) инструмент, който адекватно и в крак с времето да обслужва интересите им.
Замисълът на ДПК е да даде тласък на хора с големи идеи и план за действие да ги реализират като:
- открият дружество с нисък начален капитал, инкорпориращо идеята им;
- изберат най-подходящия метод на управление за дружеството;
- развият идеята в него с работа и/или с помощ на квалифицирани специалисти;
- привлекат външни инвеститори и свободно договарят с тях условия на участие;
- новото дружество да стане конкурентноспособен субект в пазарната среда и потенциално дяловете му да се търгуват публично.
Познати и заимствани от ООД и АД, главните визирани предимства на ДПК, наред с всички други, са 1) ниския начален капитал, 2) избора и гъвкавостта в метода на управление, и 3) потенциалната възможност за публично предлагане на дялове на регулирани пазари.
Участниците в ДПК ще имат свобода да уредят неговата структура, органи на управление, правила на работа, ограничения и привилегии и др., които да запишат в дружествен договор (ДД). Затова и този документ ще има най-голяма организационна меродавност за ДПК, след императивните норми на закона.
ДПК, бидейки смесица донякъде от персонално и предимно капиталово дружество, се характеризира с наличие на 1) капитал; 2) дялово разпределение; 3) органи на управление, както и 4) някои нови моменти по участието и придобиване на дялове и 5) преобразуване.
Най-особената характеристика на ДПК се крие в името му – неговият променлив капитал. За разлика от съществуващите капиталови дружества, цифрата на капитала в ДПК се предвижда да не бъде обявявана в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ, а да бъде само счетоводно записвана и отчитана на годишна база. По същия начин ще се отразява и съответното му увеличение и/или постъпване на инвестиции. Допълнително, практически минималният номинален размер на един дял може да е 1 стотинка. Разбира се, формалната логика води до заключение, че минималният брой дялове би трябвало отново да е два, както при ООД, макар и да не е изрично закрепено в закона. Това визира само номиналната стойност на дяловете в капитала, необходима фиксиране на съотношение на притежаваните от съдружниците дяловете, докато реалната им стойност може да надхвърля номиналната в пъти, каквато е и целта тук.
Във връзка с внасянето на капитала в дружеството, в правната и гражданската общност се забеляза дългоочаквано раздвижване и дискусия. Преди второ четене на законопроекта бяха направени предложения, които да дадат още по-голяма гъвкавост на ДПК и бързина на оборота – възможност внасяне на капитала записан до 1 000 лв. при управителя, който да удостовери последното с декларация. Последното изключваше необходимостта за ангажиране на търговска банка при учредяване на дружество. Предложението обаче не беше прието на второ четене на законопроекта, така че гражданите все още ще се налага да разчитат на търговските банки за откриване на набирателна сметка и внасяне на капитал.
На въпроса „А кой е съдружник в ДПК и как мога да имам гаранция за неговото състояние и легитимност?“ законодателят е преценил да се подходи с метода на АД – ще се води специална Книга на съдружниците, по аналог на книга на акционерите. В нея ще се вписват всички текущи съдружници, размера на дяловете им, привилегии по тях, прехвърляния и т.н. Съответно, по вписванията в Книгата на съдружниците ще се преценя и кворума и валидността на провежданите общи събрания. Предвидено е съдружниците да имат достъп до нея, а трети лица – при определени условия.
Дадена е свобода на съдружниците да уговорят дружествените дялове да предоставят повече права на съдружниците, отново по пример уредбата за акции в АД, или да имат допълнителни ограничения. Въвеждат се право на вето, право на придобиване на глас при първоначална липса на такъв, право на допълнителни дивиденти и др. подобни. Също така се дава кратка уредба на залегналото в практиката при прехвърляне на дялове право на първи отказ, на привличане, на присъединяване и др. Въведена е и възможност за ограничаване на разпореждане с дялове, примерно в случай на предстояща или налична инвестиция и необходимост от „заключване“ на участието в дружеството за определен период от време. Спрямо уговореното в ДД, прехвърляне на дружествени дялове ще може да се случва както свободно, така и при спазване на уговорени условия. За форма на договора за трансфера на дялове на учредителите е предоставена възможността да заложат в ДД опростена такава – обикновена писмена. Ако това не е изрично уредено, форма с нотариална заверка на подписите е достатъчна, вместо нотариална заверка на подписи и съдържание както е при ООД. След придобиването на дялове, новият съдружник следва да бъде вписан в книгата на съдружниците от съответния управителен орган. Дружественият дял в ДПК е и наследим, и ако друго не е уговорено в ДД на наследници се дава срок от 3 месеца от откриване на наследството да заявят дали ще участват в дружеството, наравно с другите съдружници, или само да се възползват от стойността на дружествения дял на наследодателя към момента на неговата смърт.
Органите на ДПК са общото събрание на съдружниците (или едноличен собственик) и управителният орган. Относно компетенциите, свикването, провеждането, кворума и решенията на общото събрание, то и тук това е върховният орган на управление на дружество, като компетенциите съответстват на тези в общите събрания на ООД и АД. Съдружниците в ДПК са свободни да добавят и още компетенции в съответствие със закона, като ги заложат в ДД.
Управителният орган, сам по себе си, може да бъде както едноличен (Управител), така и колективен (Управителен съвет/УС) – изборът е оставен в ръцете на съдружниците. Така последните най-добре могат да преценят кой метод на управление е най-подходящ за тях, какви правила на управление и срокове да въведат и дали в определен етап трябва да се сменят. Няма въведено ограничение за броя на членовете в един колективен УС, но има такова за представителите на дружеството, както в АД – изпълнителните членове трябва да са по-малък брой от общия състав на УС. Отговорностите да членовете на УС също са сходни на тези като в АД. Грижата, която членовете му са длъжни да полагат, е като на „добър търговец“, т.е. висша форма на професионализъм, като трябва да съобразяват риска от дейността с очаквания доход за дружеството. Макар и капиталът да не се вписва в регистъра, то имената на представителите задължително следва да се впишат, за гаранция за всички трети лица, че валидно встъпват в отношения с дружеството. В тази връзка, представителите на ДПК при регистрацията му все още следва да представят нотариално заверено съгласие за назначаването им на длъжността. Последното също беше повод на дебат в законопроекта, като бяха правени предложения за техническо решаване чрез ползване на квалифициран електронен подпис за електронна идентификация вместо нотариална заверка на подпис, но предложенията не бяха приети на второ четене.
Както стана дума, идеята е ДПК да даде лесен старт за развитието на идея, която може да се монетаризира. Развитието ѝ често е свързано с привличане на специалисти, чиито знания и опит да допринесат за увеличаването на стойността на start-up продукта. Законодателят тук е преценил да уреди, макар и накратко, доста срещания в практиката въпрос по предоставянето на право за придобиване на дялове или т.нар. вестинг („vesting“) опции. Макар и не изцяло уреден в българското право, вестинг договорът си прокарва място на местния пазар, с което се стимулират служителите да работят за предприятие като за своя собственост. С новата уредба за ДПК законодателят уточнява, че предлагането на такъв тип дялове ще бъде директно от дружеството, т.е. относно притежавани от последното дялове само в себе си, които не може да са повече от 50 % от собствения капитал. Последното ще става чрез писмен договор с наети от дружеството лица, независимо от вида на договора или на правоотношението. Тоест, от вестинг опции ще могат да се възползват както служители по трудов договор, така и управители, а защо не и трети лица като freelancer-и в tech-индустрията или консултанти. Поставено е и ограничение, че дяловете, придобити от нови съдружници чрез вестинг договори не могат да бъдат повече от 15% от дружествения капитал, и са въведени правила за отчитането на този процент на годишна база пред Общото събрание.
Другата страна на монетата при предоставения улеснен старт на ДПК е и необходимостта да се гарантира търговския оборот при неговото съществуване. Законодателят е предвидил тази защита да се постига по два начина: 1) чрез критерии за начална регистрация и 2) чрез годишен надзор и задължително преобразуване на ДПК при определени условия. Т.е. практически ДПК ще има условно ограничен срок на съществуване като такова.
На първо място, съгласно закона в последната му редакция ДПК може да е само предприятие, което има средносписъчен брой на персонала, по-малък от 50 души, и годишен оборот, който не превишава 4 000 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 4 000 000 лв. Това го поставя по средата между микро- и малко предприятие като смесени характеристики между двете (именно тези две форми бяха избрани като количествените критерии по предходните проектозакони).
Ако след първата година на съществуването си ДПК премине гореописаните прагове за персонал и оборот/активи, то следва да се преобразува по реда на Търговския закон в ООД или АД (при планове за публично предлагане на ценни книжа на регулирани пазари) в срок до края на следващата финансова година. Законът подчертава, че при преобразуване ДПК следва да се третира като персонално, а не капиталово дружество.
Поставен е фокус и върху предотвратяване на злоупотреба с ДПК, събрали огромни инвестиции и не извършващи дейност, подобно на кухи дружества (shell companies). Затова законодателят е дал правомощия на прокурора да прекрати дружеството с иск до окръжния съд, ако не се състои в срок задължителното преобразуване.
Към момента законът е постановил срок от 6 месеца от приемането му, в който институциите в държавата да предприемат необходимите мерки за безпроблемното му прилагане. Конкретно за Агенцията по вписванията е постановен срок до 30.06.2024 г. да осигури техническа възможност за прилагането на закона. Това ще рече, че практически реална възможност за регистрация на ДПК ще имаме официално след тази дата.
Независимо дали целите да учредите ДПК, да участвате в такова или да придобиете вестинг опции, може да се свържете с нашия екип, за да получите консултация по идеалното за Вас решение.
Настоящият материал е актуален към 07.08.2023 г.
