С приемането на действащия Граждански процесуален кодекс (в сила от 1.03.2008 г.) силно бе стеснен кръга на преките изпълнителни основания, които намираха широко приложения при старата уредба. Характерно за преките основания е, че въз основа на тях, директно може да се премине към фазата на принудително изпълнение. Тази празнота бе попълнената с така нареченото „Заповедно производство“, регламентирано в чл.410 и чл.417 от ГПК. Претърпяло множество промени от самото си създаване, то запази своя основен белег, а именно, когато вземането не се оспорва, с цел да се избегне воденето на процес, заявителят, който се явява и кредитор в материалното правоотношение било то за парично или друго заместим вземане да иска издаване на т.нар. „заповед за изпълнение“ и въз основа на нея, съдът да издаде изпълнителен лист, който ще послужи преди съдебния изпълнител за образуване на изпълнително дело. Целта на процеса е кредиторът да удовлетвори своята претенция възможно най- бързо. Основанията за издаване на заповед за изпълнение са различни с оглед на изчерпателно изброените от законодателя хипотези. Разпоредбите, касаещи заповедното производство претърпяха изменения с приетите през януари тази година промени с оглед на това, че заповедното производства ангажира голяма част от дейността на районните съдилища. Това води и до забавяне на образуваните по този ред дела и непроизнасяне в срок, което в някои случаи може да бъде фатално с оглед липсата на възможност за налагане на обезпечителни мерки.
Едно от нововъведенията, уредени в чл.409а от ГПК е, че процесуалните действия, извършвани в рамките на заповедното производство, ще бъдат само и единствено в електронна форма, което важи и за актовете на заповедния съд. Самото подаване на заявлението, както и приложенията към него ще става по електронен път чрез електронен формуляр, който може да бъде открит в Единния портал за електронно правосъдие ( ЕПЕП).
Единният портал за електронно правосъдие е електронна система и като такава, тя подлежи на периодични актуализации и технически неизправности, които ще създават известно забавяне. Последващи действия на заявителя ще се извършват само и единствено в електронна форма, като законодателят изключва случаите на обжалване на актовете по реда на чл.422 и следващите от ГПК.
Уредено като право на заявителя да избира реда за подаване на заявлението, ГПК уреди и задължение за определени групи субекти, които могат да подават заявление за издаване на заповед за изпълнение само в електронна форма. Изброяването включва застрахователни и презастрахователни дружества, кредитни и финансови институции, като в тази категория влизат и тези, които събират вземания срещу лица с качеството потребител, търговци, които извършват доставка на газ, енергия или водоснабдяване, както и нотариуси и частни съдебни изпълнители. Законът въвежда и изключение на изключенията във второто предложение на ал. 5 на чл. 410, а именно, че търговци по смисъла на Търговския закон и лица, представлявани от адвокати могат да изберат начина на подаване на заявлението.
Уникалност на промените е, че заявителят е свободен да избира районният съд, към който ще подаде заявлението. Законът въвежда ограничения в случаите на чл. 417 ал.1 т.3, 6 и 10, а това са:
- Ал. 3: „нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;“
- Ал. 6: „договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите“
- Ал.10: „запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея. Когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.“
Освен в горепосочените изключения, заявлението се подава в районния съд по настоящ адрес или седалище на заявителя. При подаването на заявлението, то се разпределя измежду сто и тринайсетте районни съдилища на територията на Република България. По този начин се цели равномерно разпределяне на делата между всички равни по степен съдилища, тъй като последно време се наблюдава сериозна натовареност в дейността на съдиите в Софийски районен съд. Възниква въпросът относно различната практика на районните съдилища по спорни моменти в заповедното производство и това до каква степен ще уеднакви или направи още по-разнородна практиката на районните съдилища в страната.
Новост, която улеснява заявителите в случай на направено възражение от страна на длъжника по реда на чл. 414 във вр. с чл.417 от ГПК срещу заповедта, респ. на заявителя е указано, че може да предяви установителен иск за вземането си е, че заявителят не е длъжен да представя доказателства за завеждане на установителния иск пред заповедния съд, доколкото заповедният съд служебно ще бъде уведомяват за предявения от страна на заявителя иск. Самото възражение може да бъде подадено по електронен път чрез системата или на хартиен носител, в който и да е районен съд по преценка на длъжника. Не само това, но изпълнителният лист ще бъде издаван не от заповедния съд, както беше до преди промените, а от исковия съд.
Следва да се обърне внимание и на т.нар. електронни изпълните листи. Всеки електронен изпълнителен лист ще разполага с уникален номер и дата, като този номер ще бъде посочван и в молбата за образуване на изпълнително дело от страна на взискателя.
Във връзка с дигитализацията, се предвижда и създаване и на електронна партида, част от електронното дело в Единния портал за електронно правосъдие, в която ще се съдържа изпълнителният лист, актът, въз основа на който е издаден, като ще се отбелязва и движението по изпълнителното дело. Това включва образуване, прекратяване, плащания и други.
С нововъведенията, които ще влязат в сила от 01.07.2024 г., не се променя реда за защита в заповедното производство, но едновременно се създаде гъвкавост при реда за действие от страна на длъжника и заявителя. С оглед на различните начини на защита,екипът ни има солиден опит в събирането на вземания на кредитори, така и в защитата правата на длъжници, осъдени по реда на чл. 410 и чл. 417 от ГПК.
