С Решение от 25 юли 2018 г. Съдът на Европейския съюз обяви, че нормата на чл. 175, ал.2, т.3 от ДОПК противоречи на ПЕС.
Преюдициалното запитване е било отправно относно тълкуването на членове 49 ДФЕС, 54 ДФЕС, 63 ДФЕС и член 65, параграфи 1 и 3 ДФЕС, както и на член 5, параграф 4 ДЕС и член 12, буква б) ДЕС. Запитването е отправено в рамките на спор между българско търговско дружество и директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — София (България) по повод плащане от дружеството на невъзстановяеми лихви за забава (чл. 175) поради неизпълнение на задължението му да събере данък при източника върху трансгранични плащания на доходи към несвързани дружества, установени в държава членка, различна от Република България.
Изводът на съдиите е, че член 56 ДФЕС (във вр. с чл. 175, ал. 2, т. 3 от ДОПК) трябва да се тълкува в смисъл:
- че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която изплащането на доходи от местно дружество на установено в друга държава членка дружество по принцип подлежи на облагане с данък при източника
- освен ако не е предвидено друго в сключената между двете държави членки спогодба за избягване на двойното данъчно облагане
- когато тази уредба задължава местното дружество, което не удържи или не внесе този данък в бюджета на първата държава членка,
- да плати невъзстановяеми лихви за забава за периода от датата на изтичане на срока за внасянето на данъка върху дохода до деня, когато чуждестранното дружество докаже, че са налице основания за прилагането на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане,
- дори когато съгласно тази спогодба чуждестранното дружество не дължи данък в първата държава членка или дължи данък в по-нисък размер от този, който по принцип се дължи съгласно данъчното право на посочената държава членка.
