Промяната, която има за цел да сложи край на фигурата на „вечния длъжник“, бе гласувана и приета на второ четене от Народното събрание в петък (20.11.2020 г.).
„С изтичането на десетгодишна давност, се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено“ – това гласи текстът на чл. 112 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
По отношение на заварените случаи, както вече споменахме, бе приет текст на преходна разпоредба, че давността ще важи и за заварените дългове.
Началният момент за тях започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Ако има образувано изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а ако такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането.
Кога няма да се прилага давността?
Към първоначално гласуваните изключения от това правило, за които давността няма да се прилага, са добавени още две и във финалния текст, като давността няма да се прилага за вземания:
- от търговска дейност на еднолични търговци или на физически лица-съдружници в дружество по чл. 357 от ЗЗД, т. нар. гражданско дружество;
- за непозволено увреждане;
- за неоснователно обогатяване;
- за издръжка;
- за трудово възнаграждение;
- за обезщетения по Кодекса на труда;
- по повод приватизационна сделка;
- по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт.
За абсолютната давност ще се прилагат и две разпоредби от ЗЗД, които се отнасят до познатата обща давност. Това са текстовете на чл. 115 и чл. 118. Следователно давността няма да тече между близки роднини – родители и деца, съпрузи, настойници и попечители, за вземания на дружество срещу управителя, за вземания на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител, както и докато трае съдебния процес за вземането.
Промените в закона ще влязат в сила 6 месеца след обнародването им в Държавен вестник.