На 20 юни 2025 г. Народното събрание окончателно прие дългоочаквания Закон за пазарите на криптоактиви. С този акт страната ни прави важна крачка към регулаторна яснота и правна сигурност за участниците в сектора на виртуалните валути и блокчейн технологиите.
С новия закон се въвеждат правила за издаването на криптоактиви, предлагането на свързани услуги, осъществяването на надзор върху участниците в сектора, налагането на санкции при нарушения, както и управление на оперативните и ИТ рискове в криптосектора. Законът е пряко свързан с прилагането на три основни европейски акта – Регламентът за пазарите на криптоактиви (MiCA), който дефинира видовете криптоактиви, определя изискванията към доставчиците на услуги, както и процедурите по лицензиране и надзор; Регламентът за трансфер на средства (TFR), който е част от европейския пакет за борба с изпирането на пари; и Регламентът за цифровата оперативна устойчивост (DORA), който налага обща рамка за управление на ИТ риска в целия финансов сектор на ЕС.
Законът разпределя надзорните функции между два регулатора. Комисията за финансов надзор (КФН) ще лицензира доставчиците на криптоуслуги, ще упражнява контрол и ще има правомощия да налага санкции и забрани при нарушения. Българската народна банка (БНБ) от своя страна ще отговаря за надзора върху токените за електронни пари.
С цел да се създаде предвидима среда за бизнеса, между първо и второ четене на законопроекта бяха направени няколко съществени корекции. Най-съществената от тях е отпадането на режима на „мълчалив отказ“, при който липсата на становище от страна на КФН се считаше за отказ. Това създаваше правна несигурност и беше в разрез с принципите на MiCA. Освен това бяха уточнени лицензионната процедура и сроковете, включително чрез въвеждането на преходен режим.
Дружествата, които към 30 декември 2024 г. са вписани в регистъра на НАП като доставчици на услуги с виртуални валути съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари, ще могат да продължат дейността си до 1 юли 2026 г. без да притежават пълен MiCA лиценз. Това им дава време да се подготвят за новите регулаторни изисквания – включително разработване на вътрешни политики, изпълнение на капиталовите изисквания и прилагане на съответните процедури. След 1 юли 2026 г. всички криптокомпании, желаещи да оперират легално в България и съответно в ЕС чрез т.нар. „паспортен режим“, ще трябва да притежават MiCA лиценз.
Законът предвижда и конкретни санкции при нарушения. Глобите могат да достигнат до 6.25% от годишния оборот на дружеството, а при повторно нарушение – до 12.5%. Освен това КФН ще има право да налага временни или постоянни забрани за извършване на дейност, когато се констатират сериозни нарушения.
Предстои компаниите в сектора да оценят готовността си за лицензионната процедура по MiCA. Необходимо е въвеждането на политики, процедури и технологични решения, които да покриват новите регулаторни изисквания. След 1 юли 2026 г. лицензът ще бъде задължителен за всички действащи на българския пазар участници, като освен това ще позволява предоставянето на услуги в целия Европейски съюз.
Екипът от адвокати и юристи на G&P Law с опит в корпоративното право предлага цялостна правна подкрепа по подготовка за лицензиране по MiCA, разработване на вътрешни политики, оценка на риска, както и съдействие пред КФН и БНБ. Ако управлявате компания в сектора на криптоактивите – свържете се с нас за консултация относно изискванията и сроковете по новия закон.
Снимки: Canva; Инфогтафики: G&P LAW