Бърнаутът или така нареченото ,,емоционално прегаряне‘‘ е понятие за крайно психическо изтощение, свързано най-вече с професионалната дейност на хората. Той е официално включен в Международната класификация на болестите (МКБ-11) на Световната здравна организация (СЗО). Въпреки че признаването му като професионално заболяване набира популярност в международен план, у нас все още не е напълно интегриран в трудовото законодателство като основание за търсене на обезщетение. В тази статия ще разгледаме основните правни аспекти и предизвикателства, пред които би било изправено едно съдебно дело за бърнаут в България.
Бърнаут в България: правни аспекти
Въпросът за завеждане на съдебно дело за бърнаут в България е сравнително нов и недостатъчно развит в правната практика. Въпреки това, българското законодателство предвижда няколко основни правни основания, под които подобни случаи могат да бъдат разгледани. На първо място, Кодексът на труда задължава работодателите да осигуряват безопасни и здравословни условия на труд (чл. 275 КТ), неспазването на които може да бъде основание за завеждане на иск срещу работодателя. Освен това, Законът за здравословни и безопасни условия на труд изисква от работодателите да предприемат конкретни мерки за защита на психическото здраве на своите служители/работници.
За успешното водене на такова дело е необходимо представянето на солидни доказателства. Сред тях са медицинска документация, потвърждаваща здравословния проблем, както и доказателства за условията на труд, които са довели до това състояние. Показания на свидетели, които могат да потвърдят претоварването, натиска от страна на работодателя/колегите или извънредния труд, също могат да имат решаващо значение за изхода на делото.
Въпреки че в България няма съдебни дела, свързани директно с бърнаут, международната практика предоставя ценни примери. В страни като Франция и Италия съдилищата вече признават синдрома на бърнаут като валидно основание за компенсация. В Белгия и Холандия той е официално признат за професионална болест, което позволява на пострадалите служители/работници да получават справедливо обезщетение.
Рискове и предизвикателства, пред които е изправено едно съдебно дело за бърнаут
Най-голямото предизвикателство при подобни дела е липсата на официално признаване на синдрома като заболяване в България. Това усложнява процеса на доказване, тъй като съдилищата изискват конкретни медицински доказателства за връзката между работната среда и здравословното състояние на пострадалия.
Освен това, психическите разстройства като бърнаут често са трудни за обективно измерване. Различни фактори могат да окажат влияние върху психическото състояние на служителя/работника, което да доведе до субективност при оценката на доказателствата.
Какви стъпки могат да бъдат предприети, за да бъде успешно едно такова дело?
За да се увеличат шансовете за успех при подобни съдебни дела, е препоръчително да се използват експерти – лекари, психолози и трудови специалисти, които могат да потвърдят връзката между условията на работа и здравословното състояние на служителя/работника. Също така, позоваването на международната практика и аргументацията за необходимостта от хармонизация с европейското законодателство могат да бъдат важни фактори в съдебния процес. Успехът на делата често зависи от наличието на медицински експертизи, които доказват връзката между работната среда и здравословното състояние на служителя. Макар че в България липсва развит съдебен опит в тази област, прецедентите от други страни могат да послужат като ценен ориентир за бъдещи искове.
Международна съдебна практика
Международната практика предоставя полезни примери за това как бърнаутът може да бъде признат за професионално заболяване. Едни от най-ярките такива идват от страни като Франция, където съдебните дела често завършват в полза на служителите.
През май 2024 г. Парижкият апелативен съд разглежда случай, в който служителка завежда дело срещу своя работодател, твърдейки, че е развила синдром на бърнаут в резултат на вредни условия на труд. Съдът установява, че работодателят не е изпълнил задължението си да осигури безопасна работна среда, и признава състоянието на служителката за професионално заболяване. Решението предвижда значителни компенсации, включително такива за загуба на трудоспособност и покриване на медицински разходи.
Друг подобен случай във Франция е разгледан от Апелативния съд в Лион през септември 2016 г. Служителка страда от тревожно-депресивно разстройство, причинено от работния стрес, и лекар по трудова медицина препоръчва на работодателя да предприеме превантивни мерки. Въпреки тази препоръка, необходимите действия не са предприети. Съдът установява груба небрежност от страна на работодателя и присъжда на служителката обезщетение в размер на 13 142 евро.
Европейският съд също предоставя пример за защита на служител, страдащ от бърнаут. През 2020 г. Общият съд на Европейския съюз разглежда случай на бивша служителка на Европейската агенция за възстановяване, която твърди, че е развила синдром на бърнаут вследствие на психически тормоз на работното място. След като институцията отхвърля искането ѝ поради просрочие, съдът отменя това решение, като подчертава, че нарушаването на правото на изслушване е процесуално нарушение. Съдът признава, че състоянието на служителката е пряко свързано с условията на труд, което я поставя в по-добра позиция за защита на нейните права.
Заключение
Успехът на съдебно дело за бърнаут в България зависи основно от качеството на представените доказателства. Въпреки че липсата на установена практика в страната представлява предизвикателство, все по-голямото признаване на бърнаута в международен план създава основа за положителен изход на делото.
Ако страдате от професионално прегаряне и обмисляте възможностите си за правна защита, екипът на G&P Law може да Ви предостави необходимата консултация. Нашите адвокати и юристи с опит в трудовото право ще Ви помогнат да разберете своите права и потенциалните правни стъпки, които можете да предприемете. Свържете се с нас, за да обсъдим случая Ви и възможностите за защита на трудовите Ви права.
Източници:
https://www.avocat-shibaba.com/faute-inexcusable–tribunal-des-affaires-de-securite-sociale–reparation-du-prejudice_ad14.html
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=burnout&docid=231505&pageIndex=0&doclang=BG&mode=req&dir=&occ=first&part=1&cid=9336628#ctx1
https://www.courdecassation.fr/decision/664844df747cdb000859e073
https://oshwiki.osha.europa.eu/en/themes/work-related-stress-nature-and-management
https://oshwiki.osha.europa.eu/en/themes/understanding-and-preventing-worker-burnout
https://www.etui.org/topics/health-safety-working-conditions/news-list/new-report-on-how-european-countries-address-the-issue-of-burnout-in-the-workplace
https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC5889935/
https://en.horten.dk/publications/articles/articles2021/responsibility-for-mental-work-related-injuries
https://osha.europa.eu/sites/default/files/documents/Good-workplace-practice-support-individuals-experiencing-mental-health-problems_summary_EN.pdf
https://www.wilmarschaufeli.nl/publications/Schaufeli/500.pdf
https://www.studiobs.biz/sicurezza-lavoro/stress-da-lavoro-un-grave-rischio-per-la-salute
Изображения: Canva Pro
