Разяснения по процедурата предвидена в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя
Несигурното време, в което се намираме поради пандемията CoViD-19, неизбежно води до спад в потреблението на стоки и услуги, което, от своя страна, е възможно да доведе до срив в някои икономически сектори. Настоящата статия цели да внесе яснота относно правата на работниците и служителите в предприятия, обявени в несъстоятелност.
Със Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) и Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (НРНИРСОИГВНР) е осигурена защита на най-уязвената група в следствие на несъстоятелността, а именно – работниците и служителите на обявен в несъстоятелност работодател.
Съгласно двата посочени нормативни акта, всички работодатели, както физически, така и юридически лица, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност, а това са всички търговски дружества, търговци и юридически лица с нестопанска цел, имат задължение ежемесечно да правят вноски във фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” към Националния Осигурителен Институт (НОИ). Вноските се определят пропорционално на броя и размера на дължимите месечни брутни трудови възнаграждения и се внасят във фонда едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, като са изцяло за сметка на работодателя.
В кои случаи НОИ ще дължи изплащане на гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя?
Правото на гарантирани вземания за работниците и служителите възниква от датата на вписване в търговския регистър на едно от следните обстоятелства:
1. съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност;
2. съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност;
3. съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството.
При вписване на едно от гореизброените обстоятелства за служителите с неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения, възниква правото да ги получат от фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.
Кой би могъл да се ползва от средствата във фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при несъстоятелност на работодателя?
Всички работници и служители, на които не са изплатени трудови възнаграждения или обезщетения от работодателя, имат право да ги получат чрез фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“. Без значение е продължителността на трудовото правоотношение, работното време и дали договорът е бил прекратен преди обявяването на несъстоятелността. От значение е единствено техният работодател да е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадлъжнялостта, посочена в съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност. Следва да се отбележи, че невнасянето в бюджета на вноските от страна на работодателя не е пречка служителите да възползват от гарантираното си право.
От друга страна, логично законодателят е пресметнал, че обезщетения не получават съдружниците в търговското дружество и членовете на органите за управление и контрол на търговеца, както и техните съпрузи и роднини по права линия.
Какво бих могъл да получа от фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“?
Фондът гарантира всички вземания за трудови възнаграждения, начислени и неизплатени от работодателя, който е бил обявен в несъстоятелност, както и различни парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване. Такива са например обезщетението за неизползван годишен отпуск и обезщетението за неспазено предизвестие при прекратяване на трудов договор.
В какъв размер е гарантираното вземане, което мога да получа?
Гарантираните вземания на служителите покриват не повече от последните 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и неизплатените парични обезщетения.
Ако на някой служител се дължат само парични обезщетения, не и трудови възнаграждения, гарантираното вземане е в размер на неизплатените обезщетения, но не повече от четирикратния размер на минималната работна заплата, установена за страната към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, а към днешна дата това е 2440 лв. ( 610 лв минимална заплата за 2020 г.)
Установен е и максимален месечен размер на гарантираните вземания със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – за 2020 г. той е 1525 лв..
Как се кандидатства за тези гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя?
На първо място, работодателят е длъжен да уведоми служителите си за откритото производство по несъстоятелност. Уведомлението следва да е писмена форма чрез поставяне на обява на подходящо място в предприятието или чрез изпращане на съобщение с обратна разписка до служителите, чиито трудови правоотношения са прекратени към тази дата. На следващо място, работодателят е длъжен до 21 дни от вписване на съдебното решение в Търговския регистър да изготви справка за размера на начислените и неизплатени трудови възнаграждение и/или парични обезщетения за всеки бивш или настоящ служител и да връчи или изпрати един екземплярът на всеки служител.
С този документ, както и със заявление-декларация по образец съгласно Приложение 4, което можете да намерите тук , служителите могат да кандидатстват в териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя. Ако работодателят обаче не изпълни задължението си и не издаде такава справка, служителят може да подаде документи и без нея, като в такъв случай органите на НОИ ще се снабдят с с информацията служебно и ще преценят дали и какви суми се дължат на всеки служител според случая. С други думи: неизпълнението на задължението на работодателя да изготви подобна справка не ограничава правата на работника да подаде заявление до НОИ.
В какъв срок следва да кандидатствам?
Заявлението-декларация по образец следва да се подаде от служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в тримесечен срок от датата на вписване на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност.
НОИ отказва или разрешава отпускането на гарантирано вземане на работника с разпореждане. Срокът за произнасяне е 1 месец. Разпореждането подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред административния съд по седалището на съответното поделение на НОИ.
