Представлява ли хонорарът по административнонаказателно дело вреда и какъв е редът за обезщетяване?

Право на съдебна защита

Член 56 от Конституцията на Република България прокламира правото на защита на всеки гражданин, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. Това право е регламентирано и на законово равнище със Закона за адвокатурата.

Всяко лице може да защитава самостоятелно правата и интересите си. Това обаче води до несигурност в правния живот, тъй като не всеки е в състояние ефективно да защити правата и законните си интереси, а дори и в някои случаи не всеки знае какви права му предоставя законодателството.

Правото на адвокатска защита съществува, за да се внесе известна стабилност в правния оборот. По този начин се гарантира възможност за своевременно възникване, реализиране и защита правата на личността с помощта на специалисти в областта на законодателството и правото въобще.

Отговорност на държавата и общините за вреди

Всеки български гражданин може да търси обезщетение за всички преки и непосредствени неблагоприятни последици, които е претърпял от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавните органи при изпълнение на техните задължения.

Конституцията постановява, че „Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.“ Съществува и специален Закон за отговорността на държавата и общините за вреди („ЗОДОВ“), регламентиращ правовъзстановителната отговорност на администрацията.

Подлежат ли на обезщетяване обаче сторените разходи в дело за отмяна на наказателно постановление?

Обжалването на наказателни постановления и фишове е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че актът е незаконосъобразен и че неговите права са накърнени.

До приемането на изменението в Закона за администраитивните нарушения и наказания (ЗАНН) в Държавен вестник бр. 94 от 2019 г., въпросът за разноските не беше законоворегламентиран и Върховният административен съд (ВАС) беше дал тълкувание какъв е редът за възстановяването им – ЗОДОВ.

От 29.11.2019 г. уредбата е вече в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, както следва: в съдебните производства по обжалване на наказателни постановления, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За заварените положения обаче се прилага именно ЗОДОВ, анализ във връзка с който ще направим по-долу

Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт, с който се засягат правата или интересите на дадено лице, да е отменен по съответния ред. Този ред е чрез обжалване пред административен или съдебен орган.

Обжалването не е задължително да бъде осъществено чрез реализиране на конституционното право на защита. Всяко лице може да защитава своите права и законни интереси напълно самостоятелно. Безспорно е обаче, че за гражданина би било по-трудно да осъществи съдебното обжалване без помощ от специалист в областта (адвокат). Последното от своя страна обвързва жалбоподателя с разходи – заплащането на съответния адвокатски хонорар

Обезщетение на имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар

При обсъждането на горните хипотези възниква особено важен въпрос – представляват ли заплатените адвокатски хонорари в производствата по отмяна на незаконосъобразни актове имуществени вреди, които подлежат на обезщетяване? С други думи – следва ли държавната администрация да обезщети гражданите за направените разходи във връзка със защитата на техните права?

В теорията и практиката съществуваха противоречиви мнения по поставените въпроси. Различията обаче бяха преодолени с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/ 2016 г. на ВАС. При предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди, настъпили вследствие на незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски хонорари в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ.

Следователно, след като една от предпоставките, предвидени в АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданинът се е позовал на правото си на защита, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита, е имуществена вреда.

Несъмнено в практика се приема, че тази вреда е в пряка причинно-следствена връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт. Обвързаността между издадения незаконосъобразен акт и потърсената адвокатска защита е пряка и непосредствена, защото те се намират в отношение на обуславяща причина и последица – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите права и законни интереси.

Определяне размера за обезщетяване на имуществените вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски хонорари

През февруари месец, тази година, ВАС излезе с решение, касаещо размера на обезщетението на вреди, представляващи изплатени адвокатски хонорари.

Решението е постановено по адм. д. № 6260/2019. Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Пазарджик, която е била осъдена да заплати обезщетение, за претърпени имуществени вреди (заплащане на адвокатски хонорар) в размер от 1100 лева. Настъпването на тези вреди е обусловено от обжалването на електронен фиш, с който на ответника по касационното производство е наложена глоба в размер на 50 лева.

Решението

В своето Решение № 2563 ВАС изследва съображенията на държавния орган за прекомерност, необоснованост и несправедливост при определяне на размера на настъпилите имуществени вреди. Съдът безспорно приема, че такива са налице.

В Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд е прието, че възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото е една от възможностите страната да защити правото си на справедлив съдебен процес.

Правомощието на съда да намали размера на възнаграждението до минималния такъв, съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите, в случая на държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона – „справедлив и обоснован“.

В решението си ВАС обсъжда законоустановените права в светлината на конкретния случай като приема, че: „Производството по обжалване на електронен фиш не се отличава с правна и фактическа сложност, като размера на наложената глоба е 50 лева, която е една от минималните предвидени в Закона за движението по пътищата.“

Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. В светлината на законовите и подзаконовите разпоредби се налага изводът, че размерът на присъдените обезщетения за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар, следва да се обосновава с два обективни критерия:

  • обем и сложност на извършената дейност
  • величината на защитавания интерес

Присъденият размер на обезщетението следва да е пропорционален на извършената правна защита и да обезщети страната за реално настъпилите вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане. Присъждането на обезщетението не трябва да накърнява или да облагодетелства интересите, на която и да е от страните в производството.

ВАС също така постановява, че „институтът на обезщетението от непозволено увреждане (чл.45 ЗЗД, чл. 1 ЗОДОВ) не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване“. Това води до извода, че на страната, подлежаща на обезщетение, следва да се присъди такова в справедлив и обоснован размер, отговарящ на действително понесените вреди.

По изложените съображения ВАС квалифицира присъденото обезщетение за претърпени имуществени вреди (заплащане на адвокатски хонорар) в размер от 1100 лева като прекомерно.

С постановеното Решение № 2563 ВАС намалява присъденото обезщетение наполовина – 550 лева. Съдът приема, че тази сума „дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.“

Avatar
Кристиана Тинчева
Кристиана Тинчева е юрист с богати познания в областта на административното право и отговорността на държавата и общините за вреди. Активно се занимава с анализиране на нормативната уредба и съдебната практика по отношение на въпросите дискриминацията, мерките за нейното предотвратяване и способите за защита на дискриминираните лица.

Настоящата статия не представлява правен съвет и цели единствено да запознае читателите с техните права по темата. За повече информация по горните въпроси или при нужда от консултация, може да свържете се с нас на тел. +359 883 333 797 или подайте своето запитване в интернет страницата на Адвокатско дружество „Георгиев и Петров“.