извънредно положение

С тотално единодушие на Народното събрание от 13.03.2020 г. в България бе обявено извънредно положение до 13.04.2020, заради разпространението на вируса COVID-19 ( коронавиурс). Но какво значи това, какви права имаме и какво ще се случва? 

Следва да се отбележи, че в последните 60 години ( последното е в периода 1944-1945 г.) в нашата история подобно положение не е било обявявано. За всички то е ново, като единствените текстове, регулиращи тази ситуация, се намират в Конституцията ( чл.84 т.12 – Hapoднoтo cъбpaниe oбявявa вoeннo или дpyгo извънpeднo пoлoжeниe въpxy цялaтa тepитopия нa cтpaнaтa или въpxy чacт oт нeя пo пpeдлoжeниe нa пpeзидeнтa или нa Mиниcтepcĸия cъвeт.) и в Закона за отбраната и въоръжените сили, които по-скоро визират военно положение т.е неприложими са към настоящата ситуация.

I. Кога, как и защо възниква извънредното положение като понятие? 

Понятието „“фиктивно или политическо обсадно положение“ води началото си от френската правна доктрина във връзка с декрета на Наполеон от 1811 г ., предвиждащ възможността императорът да обяви обсадно положение, независимо от това дали един град действително е под атака или директна заплаха от вражески сили* Идеята за суспендиране на конституцията като основен закон, се заражда малко по-късно отново във Франция. По-късно в средата на XX век се появява и понятитието „неограничени правомощия“ (pleins pouvoirs“), което се изразява във възможността изпълнителната власт да издава актове, имащи силата на закон (приемането на нови закони или отмяната на действащи в момента). В годините около двете световни войни няколко държави от западна Европа се упражняват в прилагането на института на „извънредното положение“, позовайки се на военното положение и евентуалната заплаха от такова, което по своята природа представлява еволюция на модерните парламентарни режими. Проблемите идват тогава, когато системното и редовно използване на този институт води до неизбежно елиминиране на демокрацията **

Извънредното положение по своя характер представлява отричане на модерните устои на всяка една демокрация – разделнието на властите. В подобно положение разделението на  изпълнителната, законодателната и съдебната власт биват оставени „на пауза“ и на практика не изпълняват основната си функция, а именно – да се възпират една друга. В ситуация на извънредно положение имаме управаление от силов тип – повече власт на правителството и по-малко права на гражданите.

Политическите мислители на 20-ти век в Европа се люшкат между това да настояват за юридически спирачки на очевидно противоконституционни действия на единствената останала власт – изпълнителната и че това е невъзможо, тъй като положението е извънредно и всякакви действия са оправдани в името на лимитирането на по-малък брой жертви. Както в българската конституция, така и в редица европейски конституции липсват правни механизми за възпирането на изпълнитената власт от очевидно противоконституционни действия по време на извънредно положение. Изключение прави конституцията на Федерална Република Германия и по-точно нейния чл.20 – „срещу всеки, който се опитва да разруши ( конституционния) ред, германците имат право на съпротива, когато други средства не са възможни“. Това е следствие на все още пресния спомен от 30-те години в Германия и действията на тогавашните управляващи държавата.

В крайна сметка трябва да се разбере, че извънредното положение има юридическо значение на една по себе си извънюридическа сфера на действие. Създава се един конфликт, като от една страна правото трябва да съвпада с правната норма, а от друга гледна точка областта на правото надхвърля позитивното (писаните закони) право.

II.Какво значи „извънредно положение“  и с кавки правомощия се сдобива държавата? 

Извънредното положение е един от най-сериозните инструменти на правителството, защото позволява да се ограничат временно основни права и свободи на гражданите. Например – гpaждaнитe мoгaт дa бъдaт зaдъpжaни, бeз дocтъп до адвокат, дa бъдaт cлeдeни, пoдcлyшвaни и дp. бeз cпaзвaнe нa peдoвнoтo зaĸoнoдaтeлcтвo. Πoзвoлявa нaмeca в иĸoнoмичecĸия живoт нa cтpaнaтa, тpyдoвия пpoцec и т.н. Πoд ĸoнтpoл мoгaт  дa бъдaт пocтaвяни и тeмитe в мeдиитe. 

Разбира се, съществуат и конституционни права, които са неотменими, дори при извънредно положение. Ето кои са те:

Чл. 28. Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.

Чл. 29.
(1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.
(2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.

Чл. 31.
(1) Всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок.
(2) Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде осъден само въз основа на неговото самопризнание.
(3) Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.

Чл. 32.
(1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.

Чл. 37.
(1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.
(2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани

По-късно през деня на 13-ти март 2020 г. излезе и заповед на Министъра на здравеопазването, с която се затварят всички търговски обекти, освен хранителните вериги, аптеките и дрогериите до 29.03.2020 г. В заповедта няма предвидени санкции за неизпъленение на забраните в нея.

Санцкиите за неизпълнение на задълженията бяха предвидени със спешни изменения в чл. 355 от Наказателния кодекс, като драстично се завишават както имуществените санцкии, така и се въвежда наказание лишаването от свобода на нарушителите на карантиния период (ал. 1: „ĸoйтo нapyши пpaвилa или мepĸи пpoтив paзпpocтpaнeниeтo нa зapaзитeлнa бoлecт ce нaĸaзвa c дo 3 гoдини лишaвaнe oт cвoбoдa и oт 1000 дo 10 000 лeвa.B aл. 2 ce пpaвят cлeднитe измeнeния: „Aĸo дeяниeтo e извъpшeнo пo вpeмe нa eпидeмия, пaндeмия, извънpeднo пoлoжeниe или e cвъpзaнo cъc cмъpтни cлyчaи – нaĸaзaниeтo e дo 5 гoдини и глoбa oт 10 000 дo 50 000 лв.“). Тези промени нямат да минават обичайния ред – да бъдат обществено обсъждани, да минат на две четения в Народното събрание, а биват директно приети с незабавно действие за всички.

Разбира се, търговският оборот не може да бъде спрян напълно. Затова какви са възможните опции при неизпъленение на договорни отношения може да видите ТУК

Горните примери само илюстрират казаното в точка едно от настоящата статия. На дневен ред остават още доста неуредени въпроси от юрическа гледна точка, като например: тече ли давност по периода на извънредно положение; текат ли процесуалните срокове по съдебните дела при извънредно положение; тече ли абсолютната давност при деяния, за които е предвидена наказателна отговорност и други и други. Именно поради липсата на изрични нормативни текстове в българското законодателство, тези въпроси ще останат широко дискутирани, като тепърва ще трябва да се тълкуват или приемат нормативни актове, които да имат действие за назад (което като цяло правния мир не толерира).

____________________________________________________________________________________

*Агамбен,Д. – Homo Sacer II, с.22

**Тингстен, Х- „Неограничените правомощия. Разширяване на изпълнителната власт по време на и след Голямата война“, с.333

Адв. Димитър Петров
Адв. Димитър Петров
Адвокат Димитър Петров е практикуващ адвокат от 2016 г. и има дългогодишен опит като правен консултант в няколко големи търговски дружества. Специализирал е в сферата на гражданското и административното право. Тясна специализация в успешни съдебни производства срещу монополистите в сферaта на комуналните услуги. Докторант в катедра „Обща теория на правото” към Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Настоящата статия не представлява правен съвет и цели единствено да запознае читателите с техните права по темата. За повече информация по горните въпроси или при нужда от консултация, може да свържете се с нас на тел. +359 883 333 797 или подайте своето запитване в интернет страницата на Адвокатско дружество „Георгиев и Петров“.