След въвеждането на MiCA се очакваше криптопазарът в България да се развие динамично. Липсваше обаче местен закон, който да улесни плавния преход. Това се промени през юли 2025 г. с приемането на българския Закон за пазарите на криптоактиви (MCAA), но редица въпроси останаха без отговор.
„Кой може да се възползва от преходния период (grandfathering) и по какъв начин?“
„Какви са пълните местни изисквания към компаниите?“
Въпреки че беше свършена значителна работа, все още съществуват проблеми, които карат чуждестранните компании да се въздържат от инвестиции в България.
Инвеститорите срещат затруднения по няколко ключови въпроса:
- Откриване на банкова сметка в българска банка за бизнеса им, което остава архаично изискване;
- Подготовка на документация и процедури в съответствие с MiCA;
- Съобразяване с многобройните изисквания на местния регулатор – Комисията за финансов надзор (КФН).
G&P Law, със своя богат опит в корпоративното право и комплайънс (включително предоставян на латвийски клиент), може да предложи цялостно решение на тези въпроси чрез:
- Изграждане на правилната корпоративна структура на дружеството и съдействие за успешно преминаване през банковите KYC процедури;
- Подкрепа при изготвянето на необходимата документация за съответствие с MiCA;
- Постоянна комуникация с регулатора, така че процесът за клиента да протича гладко.
Един опростен примерен казус може да покаже как протича процесът с всички очаквани и неочаквани предизвикателства:
Местно дружество трябва да бъде регистрирано в Търговския регистър с капитал съгласно изискванията на MiCA за съответния клас услуги. В повечето оперативни случаи това е Клас 2, при който се изисква капитал от минимум 125 000 евро. Това означава, че всички съдружници и управители трябва да преминат през банковите KYC проверки в България, които са многобройни и могат да отнемат седмици.
След това компанията трябва да подготви съответния пакет документи за кандидатстване по MiCA, който включва вътрешни политики, KYC процедури, „whitebook“ на активите и всички останали документи съгласно европейския регламент. Всички те трябва да бъдат представени в правилния формат, за да бъдат приети от КФН.
Самата КФН има и редица местни изисквания както съгласно MiCA, така и според установените добри практики. Сред тях са признаване на чуждестранни дипломи, местно пребиваване на управленския персонал, още по-строги KYC изисквания от тези на банките и други, които сами по себе си могат да се превърнат в отделен правен казус.
Не се колебайте да се свържете с нас, за да обсъдим най-добрия подход за вашия бизнес.
Изображения: Canva
