По данни на НСИ и на NGOBG, към края на 2023 година в България са регистрирани над 26 000 юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ). От тях приблизително 9 170 са имали годишни приходи или разходи, надхвърлящи 500 лева за 2021 година, което ги определя като активни неправителствени организации.
С развитието на гражданското общество неправителствените организации (НПО) добиват все по-голяма популярност в България. Те предоставят пряка възможност за пълноценно реализиране на правото на сдружаване в различни насоки, определени със закон. НПО спомагат за развитието на социални инициативи, защита на уязвими групи от обществеността и активизиране на гражданското общество. Те също така играят важна роля във влиянието върху политики и процеса на вземане на решения на национално и местно ниво, без да се налага директно участие в политиката.
Какво представлява НПО?
Неправителствената организация (НПО) е термин, който обозначава юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ), както са известни в България. Уредбата им е в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, който дели тези организации на два основни типа – сдружения и фондации. И двете форми могат да бъдат учредени от физически или юридически лица, без значение от тяхното гражданство или националност. В допълнение, дейностите им могат да се класифицират на такива в частна или в обществена полза.
Сдружение
Сдружението е обединение на физически и/или юридически лица, създадено за постигане на нестопанска цел. То представлява корпоративно образувание, тъй като има членска маса и се образува чрез устав. Последното се създава по-опростено, без първоначално изискване за предоставяне на имущество при учредяването. Членовете могат активно да участват в управлението на организацията като гласуват на Общото събрание.
Фондация
Фондацията е организация, на която е предоставено имущество за постигане на нестопанска цел. Тя е некорпоративно образувание, тъй като няма членска маса, и се образува чрез едностранен учредителен акт (приживе или по случай на смърт).
Статистиката показва, че сдруженията преобладават над фондациите в България. Според данни на НСИ от 2017 година, в България са били регистрирани почти 50 000 НПО, от които над 38 000 са сдружения, около 7 000 са фондации, а останалите са читалища.
Изисквания за регистрация на НПО
Процедурата за регистрация на НПО е регламентирана в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) и в съответната наредба. Състои се от две фази: учредяване и вписване.
Учредяване на сдружение
За да се учреди сдружение, трябва да се мине през следните стъпки:
1. Свиква се учредително събрание, на което се взема решение за създаване на сдружението. То се формализира като се подписва учредителен протокол от минимум 3 физически или юридически лица (или 7 физически/ 3 юридически при сдружение в обществена полза).
2. Избират се членовете на Управителния съвет – органът, който изпълнява ръководните и представителни функции.
3. Приема се устав с наименование, седалище, цели, членство, вноски, включително се решава дали сдружението ще е в обществена полза и други въпроси.
Всички решения, касаещи учредяването, се вземат единодушно.
Учредяване на фондация
За да бъде създадена фондация, трябва да се мине през следните основни стъпки:
1. Съставя се едностранен учредителен акт на НПО, който урежда устройството на фондацията, наименование, цел, седалище и орган на управление, както и вида и стойността на предоставеното имущество.
2. Ако се учредява приживе, актът изисква писмена форма с нотариална заверка на подписа на учредителя на фондацията.
3. При учредяване на фондация по случай смърт, следват се изискванията за форма на завещание, а именно: да бъде написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, след направените завещателни разпореждания.
Вписване в Регистъра на ЮЛНЦ
Вписването на фондация или сдружение в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е вторият етап от регистрацията на НПО и моментът, в който организациите възникват като юридически лица. Необходимите действия и документи за двата вида НПО (сдружение и фондация) включват писмено заявление от представител или учредител, съдържащо:
- Декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове;
- Доказателства за извършени първоначални имуществени вноски (ако такива са гласувани на първото събрание), респ. за безвъзмездно предоставено имущество (при фондацията);
- Документ за внесена държавна такса;
- Образци от подписите на лицата, които представляват НПО-то;
- Препис от устава/учредителния акт, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени;
- Решение за учредяване на сдружението (при сдружение);
- Решение на учредителите на НПО-то за избор на управителен орган, респ. за определяне на състава на органите на фондацията;
- Решение за избор/определяне на представляващ/и неправителствената организация;
- Устав/учредителен акт на неправителствената организация.
Специален статус на ЮЛНЦ за общественополезна дейност
ЮЛНЦ могат да извършват дейност в обществена полза, като с това придобиват особен статус. Такива дейности варират от развитието и утвърждаването на гражданското общество, защита на човешките права, подкрепа на деца в неравностойно положение и други.
Възможно ли е ЮЛНЦ да развива стопанска дейност?
Разбира се, за изпълнението на дейностите на ЮЛНЦ имат нужда от средства. Законодателят позволява същите да извършват стопанска дейност, стига тя да има спомагателен характер за постигане на общественополезните цели.
Ясната формулировка на целите на НПО и стриктното спазване на законовите изисквания са ключови за успешната регистрация. Призоваваме всички, които имат идеи и стремежи, да се ангажират с регистрацията на НПО и да допринесат за положителни промени в България.
Ако имате въпроси или нужда от съдействие при процеса на регистрация, не се колебайте да се свържете с G&P Law. Екипът ни се състои от адвокати и юристи с опит в регистрацията на сдружения и фондации.
Изображения: Pixelshot и Getty Images
