По официална информация от Националния статистически институт (НСИ) към 31.12.2018 г. в България има 27 816 човека с двойно гражданство, като поне едно от тях е българско Това, което ги свързва, макар и да не подозират, е възможността да станат обект на злоупотреби с право.

двойно гражданство

Понастоящем, българското законодателство и най-вече Законът за българското гражданство, не предвиждат възможност държавната администрация, и в частност ЕСГРАОН, да провери статута на свой гражданин в трета държава, който има двойно гражданство.

И ако раждането или сключването на брак са действия, които едно лице може да избере да не оповести в България, то при смърт, лицето няма право на избор. В хипотеза, в която лице с двойно гражданство (поне едното българско) почине в рамките на друга държава, чийто гражданин е, този факт може да остане напълно неизвестен за българската държава. Развитието на тази ситуация е в ръцете на близките на починалия, чиито намерения не винаги са в унисон с тези на държавата и на сигурността на правния мир и оборот.

Проблемът се корени в цялостната позиция на международното общество против фигурата на двойното гражданство или поне против зачитането му в държавата на другото гражданство. Съществуват държави, като например тези в Централна Азия, Беларус, някои от балтийските държави и др., които напълно забраняват двойното гражданство, отнемайки своето при придобиване на чуждо гражданство или чрез задължението при натурализация, лицето да се откаже от предишното си гражданство.

Как е уреден въпросът у нас?

България, за разлика от тези държави, е приела не толкова радикално решение, но в същото време решение осеяно с множество неизвестни. У нас, съгласно чл. 3 от Закона за българското гражданство лице с двойно гражданство се третира сякаш гражданството, различно от българското, не съществува. Това означава, че ако лице с двойно гражданство почине в България, нашата администрация няма да извести държавата, с която лицето е свързано, за неговата смърт. Респективно, подобно е положението, в повечето случаи, и  в останалите държави по света, което значи, че българин с двойно гражданство, починал в държавата по второто си гражданство, в България може да остане документално безсмъртен за българската държава.

Подобна хипотеза възникна в практиката, свързана с наш клиент. Лицето И.В емигрира през 60-те години на 20-ти век на територията на днешна Северна Македония. Това лице, по наследство, преди това е станало собственик на имот в София. И.В остава да живее на територията на Северна Македония до смъртта си през 2009 г., като през това време сключва граждански брак с македонски гражданин, в следствие на което двамата имат двама сина. След като лицето почива през 2009 г. на територията на Република Северна Македония, то никой не уведомява по официален ред българската държава за настъпването на това юридическо събитие. Починалото лице И.В през 2009 г. продължава да е живо за българската държава и за българския правен мир и към настоящия момент – 2019 г. То е собственик на наследствения му имот в София. Вследствие на неговото качество на собственик то е и задължено лице за повечето комунални услуги. В конкретния казус, то е ответник по няколко дела заведени в периода 2015-2019 г. в ищец доставчик на топлинна енергия в София. Естествено, по нито една от тези дела няма решение, а съдът се опитва по служебен път да се снабди с информация относно последни вписани трудови договори на починалото лице или последен известен адрес.. Уви, с оглед фактическата обстановка, че лицето е починало преди повече от 10 години, сдобиването с подобна информация се явява Probatio diabolica – да докажеш, че дяволът съществува – невъзможно. При подробен анализ на ситуацията, стигнахме до извода, че е невъзможно и тя да бъде представлявана от адвокат по делата, защото ще липсва надлежно упълномощаване в случая, тъй като лицето е починало фактически през 2009 г, но продължава да е живо за българския правен мир

Има ли решение на подобен казус?

За съжаление, чисто документално, И.В ще бъде живо по документи за българската държава до момента, в който нейните наследници (македонски граждани) не представят преведен официален акт за смърт до българската държава. България няма ред, процедура, а и практика, по която да изисква информация от държавата по второто гражданство на своя гражданин. Нещо повече, в повечето държави следва да се докаже правен интерес, при поискване на тази информация т.е от легитимирани субекти т.е наследници на починалото лице. България не се явява наследник на И.В и е съвсем възможно Република Северна Македония да й откаже подобна информация, дори и поискана по официален ред.

Съществува и друга хипотеза, ако се върнем на горецитирания казус със съдебното производство. Ищецът в подобно дело, може да поиска Съдебно удостоверение, което да послужи пред Министерство на правосъдието, което да изиска от Република Северна Македония информация за гражданското състояние на И.В. Този вариант е мислим, при положение, че ищецът знае последния адрес на И.В и по-точно на територията, на коя община е бил последния му постоянен адрес. Като погледнем реално на тази ситуация, и тя подобна на горните аргументи, по-скоро остава един мислим теоретичен вариант, отколкото практически приложима.

Препоръката, която може да се даде от всичко гореизложено е, че следва да се предприемат стъпки към законодателни и процедурни промени, с които България да е способна да получава информация по официален ред относно гражданското състояние на своите граждани, притежаващи двойно такова. В момента, процедурната яма, която се е отворила, предразполага към немалък брой злоупотреби с данните на вече починали лица с двойно гражданство в други държави – злоупотреби с осигурителната система (ако лицето беше придобило право на пенсия – щеше да продължава да получава пенсия за целия период от смъртта й до днешна дата, тъй като то е още живо за НОИ); с избирателните списъци при провеждането на национални или местни избори; невъзможност за събиране на местни данъци и такси от страна на държавата; както и в всякакви частноправни отношения – сключване на договори за наем, заем и т.н

В тази статия няма да засягаме отделните способи за легализация на актовете за гражданско състояние, които са издадени от други държави, както и процедурата за издаване на Европейско удостоверение за наследници, което като цяло е нещо сравнително ново за българските съдилища.

Адв. Димитър Петров
Адв. Димитър Петров
Адвокат Димитър Петров е практикуващ адвокат от 2016 г. и има дългогодишен опит като правен консултант в няколко големи търговски дружества. Специализирал е в сферата на гражданското и административното право. Тясна специализация в успешни съдебни производства срещу монополистите в сферaта на комуналните услуги. Докторант в катедра „Обща теория на правото” към Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Настоящата статия не представлява правен съвет и цели единствено да запознае читателите с техните права по темата. За повече информация по горните въпроси или при нужда от консултация, може да свържете се с нас на тел. +359 883 333 797 или подайте своето запитване в интернет страницата на Адвокатско дружество „Георгиев и Петров“.