нарушение правото на ЕС вреди

В продължение на повече от десетилетие България е нарушавала правото на ЕС (Европейския съюз), като е отнемала незаконосъобразно недекларирано имущество на частноправни субекти

С държавен вестник бр.83 от 22.10.2019 г. бе отменена разпоредбата на чл.251 ал.2 от Наказателния кодекс, чиято санкция предвиждаше, че при недеклариране на бижута и парични средства в особено големи размери при пренасянето им през границата на България, която е външна граница на ЕС, същите се отнемаха в полза на държавата. След тези промени, нарушителите подлежат единствено на лишаване от свобода до 5 години и глоба.

Същевременно, аналогична на горната разпоредба се съдържаше и чл.20 от Валутния закон, който предвиждаше на нарушителите да се отнема недекларираното имущество и да се налага глоба. Отново, с ДВ бр.14 от 18.02.2020 г. се отмени и тази разпоредба, като за административно наказващия орган остава единствено възможността да наложи глоба на нарушителя.

Отмяната и на двете разпоредби, се чакаше от много време насам, тъй като и двете противоречаха на правото на Европейския съюз, което има примат над националното още с влизането на България в Европейския съюз на 01.01.2007 г. Като в тежест на това следва да се спомене и стартиралата наказателна процедура още през 2012 г. във връзка с неизпълнение от страна на България на чл.63 от ДФЕС, във връзка с хармонизирането на националното законодателство с европейското касаещо отмяната на чл. 251 ал. 2 от НК).

И наказателния кодекс, и валутния закон в горепосочените им норми нарушават с чл.9, параграф 1 от Регламент ( ЕО) №1889/2005 Г. ( Определение на Съда на ЕС от 12.07.2018 г. по Дело C-707/17, Daniela Pinzaru и Определение на Съда от 30.01.2019 г. по съединени дела C-335/18 и C-336/18 AK4). По отношение на административните санкции, прилагани в Република България по силата на чл.18 и 20 от Валутния закон, на 03.10.2019 г. СЕС се е произнесъл и с Определение по дело C-652/18 г. На Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 г., относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, че трябва да се тълкува в смисъл, че не се допуска националната правна уредба като разглежданата в главното производство, която като санкция за неизпълнение на предвиденото в чл. 3 от Регламента задължение за деклариране освен налагане на административно наказание глоба предвижда и отнемане на недекларираната сума в полза на държавата. Предвид горното и в съответствие с даденото тълкуване от Съда на Европейския съюз, всички наложени наказания, в частта за отнемане предмета на нарушението в полза на държавата са в противоречение с ПЕС.

Съобразно нормата на чл.4, §3 от Договора за Европейски съюз, Държавите членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. Съюзът се основава на настоящия договор и на Договора за функционирането на Европейския съюз. Тези два договора имат еднаква юридическа сила. Съгласно общностното право, материалноправните условия за ангажиране на отговорността на Държавата се свеждат до три кумулативни условия: нарушена норма от правото на ЕС, която да предоставя права на частноправни субекти, нарушението да е достатъчно съществено и наличие на пряка причинно-следствена връзка между нарушението и настъпилите вреди. Всяко едно прилагане на санкциите в отменените вече чл.251 ал. 2 от НК и чл.20 от Валутния закон – отнемане на декларирано имущество на частноправни субекти, България е изпълнявала и трите горецитирани условия, въз основа на които може да й бъде ангажирана отговорността.

На следващо място от принципа на предимство на правото на ЕС, следва, че всеки национален съд като орган на държава членка, сезиран в рамките на своята компетентност, има задължението съгласно предвидения в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на сътрудничество да приложи пряко приложимото право на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като остави без приложение всяка разпоредба на вътрешното право, която евентуално му противоречи, независимо дали предхожда, или следва по време нормата на Съюза. В този случай, компетентните съдилища в България, които са прилагали горецитираните норми от НК и ВЗ в противоречие на ПЕС са допускали съществено нарушение на общностното право.

В свое решение от 19.02.2020 г., по гр.д.12994/2018 г., на I-6 с-в, по описа на Софийски градски съд достига до същите горецитирани изводи. Съставът на СГС осъжда РС Сливница, Народно събрание и Република България да заплатят имуществените вреди причинени на частноправен субект, комуто в нарушение на ПЕС са били отнети недекларирани парични средства в размер на 200 950 евор (393 024,04 лева) при влизане в Република България на 10.07.2017 г.

С закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на Д.и общините за вреди (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), с който е създаден нов чл. 2в, ал.1, т.2, съобразно който, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на Гражданския процесуален кодекс-извън случаите по т. 1, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7.

С оглед на всичко гореизложено, смятаме, че всички засегати лица от противоправното приложение на горните норми от НК  и ВЗ имат основание да ангажират отговорността на държавата и да бъдат компенсирани по надлежния ред.

Адв. Димитър Петров
Адв. Димитър Петров
Адвокат Димитър Петров е практикуващ адвокат от 2016 г. и има дългогодишен опит като правен консултант в няколко големи търговски дружества. Специализирал е в сферата на гражданското и административното право. Тясна специализация в успешни съдебни производства срещу монополистите в сферaта на комуналните услуги. Докторант в катедра „Обща теория на правото” към Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Настоящата статия не представлява правен съвет и цели единствено да запознае читателите с техните права по темата. За повече информация по горните въпроси или при нужда от консултация, може да свържете се с нас на тел. +359 883 333 797 или подайте своето запитване в интернет страницата на Адвокатско дружество „Георгиев и Петров“.