Колко време след употреба на канабис е допустимо да се управлява автомобил? И подлежи ли на наказание водач, у когото се откриват само неактивни следи от веществото? Наскоро съдебно решение от Пловдив даде ясен отговор на тези въпроси – и повдигна важна тема за границите на наказателната отговорност.
Със свое неотдавнашно решение Районен съд – Пловдив постанови оправдателна присъда по обвинение за управление на моторно превозно средство след употреба на наркотично вещество. Делото предизвиква интерес, тъй като при извършена полицейска проверка водачът е дал положителен резултат за канабис, но последвалата токсикологична експертиза е установила наличие единствено на неактивен метаболит в кръвта му – THC-COOH.
Въпросният метаболит не е активен компонент, а остатъчен продукт от разграждането на тетрахидроканабинол (ТНС) в организма (основният психоактивен компонент на канабис), който може да се открива в кръвта дни или дори седмици след последната употреба, без да оказва каквото и да било въздействие върху поведението на водача.
Съдът е приел, че откритото вещество не е психоактивно и не оказва въздействие върху централната нервна система, респективно не повлиява способността за безопасно управление на МПС. В мотивите на съда ясно се подчертава, че за да е налице престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс („Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от двеста до хиляда лева.“), следва да бъде установено, че лицето управлява превозно средство под въздействие на наркотично вещество, т.е. под действието на активна субстанция, която реално изменя нормалното психично състояние на водача.
В случая такава активност на субстанцията не е установена. От това съдът е извел, че степента на обществена опасност на деянието е явно незначителна и следователно то не е противоправно.
Доказателствена стойност на експертизите:
Съдът взима под внимание като ключов доказателствен източник експертната съдебно-медицинска и химико-токсикологична експертизи, които е следвало да установят дали даденото вещество е годно да повлияе на съзнанието, възприятието или реакциите на водача към момента на управление. Заключението е било, че само наличието на метаболит в кръвта не е достатъчно, освен ако не бъде доказано, че това е активна форма на съответното вещество, имаща пряко и актуално въздействие върху водача.
Съдебното решение на Районен съд – Пловдив бе потвърдено на въззивна инстанция с окончателно решение на Окръжен съд – Пловдив.
В обобщение, настоящият казус има важно значение за бъдещата практика, тъй като:
- подчертава необходимостта от ясно разграничаване между активни и неактивни вещества;
- защитава принципа, че наказателната отговорност следва да се основава на реално възникнала обществена опасност на деянието, а не единствено на резултатите от лабораторно изследване;
При нужда от допълнителна консултация и защита в подобни случаи, можете да се обърнете към нашия екип за консултация.
Изображения: Canva
