От кога започва да тече давността за обезщетението при незаконно уволнение?

Какво промени Тълкувателно решение № 3/2026 г. на Върховния касационен съд?

Един от най-дискутираните въпроси в трудовото право през последните години беше кога започва да тече давността за претендиране на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда при незаконно уволнение.

С Тълкувателно решение № 3/2026 г. по тълк. д. № 3/2026 г. Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) даде окончателен отговор и уеднакви противоречивата съдебна практика.

Какъв беше спорът?

До постановяването на тълкувателното решение в съдебната практика съществуваха две противоположни становища.

Според едното давността започва да тече от влизането в сила на съдебното решение, с което уволнението е признато за незаконно.

Според другото началният момент е самото прекратяване на трудовото правоотношение.

Тази противоречива практика създаваше несигурност както за работниците и служителите, така и за работодателите.

Какво прие Върховният касационен съд?

ВКС приема, че давността за вземането по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда започва да тече от датата на прекратяване на трудовото правоотношение, а не от момента, в който съдебното решение за незаконното уволнение влезе в сила.

По този начин съдът приема, че именно уволнението представлява юридическият факт, който поражда правото на обезщетение.

Защо съдът стига до този извод?

Основният аргумент на ВКС е, че погасителната давност започва да тече от момента, в който вземането стане изискуемо и неговият титуляр може да потърси защита по съдебен ред.

Този принцип произтича както от общите правила на Закона за задълженията и договорите, така и от специалната разпоредба на чл. 358, ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда.

Според съда обезщетението по чл. 225 КТ има за цел да компенсира работника или служителя за вредите, причинени от незаконното прекратяване на трудовото правоотношение. Тези вреди възникват още с прекратяването на трудовия договор, когато лицето престава да получава трудово възнаграждение.

Следователно и самото право на обезщетение възниква още към този момент.

Какво е значението на решението по иска за незаконно уволнение?

ВКС отделя специално внимание на правната природа на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Съдът приема, че решението, с което уволнението се признава за незаконно, има обратно действие (ex tunc). То не създава ново право, а установява, че уволнението е било незаконно още към момента на извършването му.

Поради това съдебното решение не поражда правото на обезщетение, а само установява неговото съществуване със сила на пресъдено нещо.

Именно затова изискуемостта на вземането не може да бъде обвързана с влизането в сила на съдебното решение.

Какво значение има възможността исковете да се предявят едновременно?

Допълнителен аргумент на ВКС е, че Кодексът на труда позволява искът за признаване на уволнението за незаконно и искът за обезщетение да бъдат предявени едновременно.

Това показва, че правото на обезщетение може да бъде упражнено още след уволнението, независимо че уважаването му зависи от изхода на спора относно законността на прекратяването.

Съдът подчертава, че изискуемостта не означава предварително установена основателност на вземането, а възможност то да бъде защитено по съдебен ред.

Особеното мнение

По тълкувателното решение е постановено и особено мнение.

Според него давността следва да започне да тече едва след влизането в сила на съдебното решение, с което уволнението е признато за незаконно.

Аргументът е, че до този момент правото на обезщетение все още се намира в несигурно положение, тъй като незаконността на уволнението не е окончателно установена.

Поддръжниците на това становище посочват още, че работникът би могъл да понесе неблагоприятни последици, ако предяви преждевременно иск за обезщетение или ако съдебното производство продължи дълго време.

Въпреки това мнозинството във ВКС приема, че подобно разрешение би поставило началото на давността в зависимост от продължителността на съдебния процес, което противоречи на общите принципи на института на погасителната давност.

Какво означава това на практика?

След постановяването на Тълкувателно решение № 3/2026 г. вече е безспорно, че началният момент на давността за обезщетението по чл. 225 КТ е датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Решението осигурява еднакво прилагане на закона и по-голяма правна сигурност както за работниците и служителите, така и за работодателите.

Заключение

Тълкувателно решение № 3/2026 г. на Върховния касационен съд слага край на продължителното противоречие в съдебната практика относно началния момент на давността за обезщетението при незаконно уволнение.

Оттук нататък съдилищата следва да приемат, че давността започва да тече от датата на прекратяване на трудовото правоотношение, а не от влизането в сила на съдебното решение, с което уволнението е признато за незаконно.

Ако смятате, че сте били незаконно уволнени или имате въпроси относно обезщетението по чл. 225 от Кодекса на труда, консултацията с адвокат по трудово право може да бъде решаваща за защитата на Вашите права. Екипът на G&P Law предоставя правна помощ, процесуално представителство и онлайн консултация с адвокат, като предлага индивидуален анализ на всеки конкретен случай.

Автор: Ралица Табакова

Изображения: Canva

Публикувано на: 09/09/2026

Настоящата статия не представлява правен съвет и цели единствено да запознае читателите с техните права по темата. За повече информация по горните въпроси или при нужда от консултация може да свържете се с нас на тел. +359 883 333 797 или чрез някои от другите канали за връзка с Адвокатско дружество „Георгиев и Петров“.