Перемпция на изпълнително дело

Кога можем да говорим за перемпция?

Когато взискателят (кредитор) по едно изпълнително дело (образувано при частен съдебен изпълните/държавен съдебен изпълнител) не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години /с изключение на делата за издръжка/, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК т.нар перемпция. Прекратяването на изпълнителното производство в този случай настъпва по силата на закона (ex lege), а съдебният изпълнител може само да прогласи в свой акт вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, в конкретния случай – бездействие на взискателя повече от две години.

Все по-често получаваме запитвания и молби да направим справка по образувано изпълнително дело. Много често става въпрос за изпълнителни дела образувани преди доста време срещу ваш възрастен роднина, който вече нехае за подобни отношения или за задължения, които сме наследили от наш починал наследодател. Тези са най-честите хипотези, с които се сблъскваме.

Идеята на перемпцията е да „накаже“ кредитора, ако същият е образувал изпълнително дело и е загубил интерес от него и от воденето му. Често такива кредитори са големи финансови институции, дружества предоставящи комунални услуги и други. Поради големия им обем от работа и голям брой изпълнителни дела, те понякога не успяват да поддържат всички тези дела активни.

Според т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, давността по едно изпълнително дело се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането – чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането нови изпълнителни способи.

Така например съдебната практика е спорна, относно някои изпълнителни способи и дали те са такива. Например, при насрочен опис на движимо имущество, но неосъществен опис, то това действие не прекъсва давността, защото самото насрочване на опис, не е принудително действие.

Как да се защити един длъжник?

На следващо място, длъжниците трябва да знаят, че всички извършени действия на съдебния изпълнител след настъпване на перемцията са незаконосъобразни. Самото настъпване на перемпцията няма да бъде констатирано от съдебния изпълнител, без същият да бъде сезиран с молба от длъжника. Много често в такива хипотези, съдебните изпълнители преценяват, че изпълнителното дело не погасено по давност т.е не е настъпила перемпция. Това постановление на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред компететния съд. Нашата практика показа, че много често окръжният съд отменя като незаконосъобразни подобни постановления на съдебните изпълнители и прекратяват изпълнителните дела. Всички събрани средства посредством изпълнителни действия, след датата, на която е настъпила перемпциятa подлежат на връщане на длъжника.

Какви са уловките при перемпцията?

Важно е да бъде направено уточнението, че прекратяването на изпълнителното дело на основание настъпила перемпция не погасява вземането по изпълнителния лист. Следователно взискателят има право да поиска от съдебния изпълнител да му върне изпълнителния лист и след това  да образува ново дело при друг съдебен изпълнител или пък да образува ново изпълнително дело при същия съдебен изпълнител. Всяко едно вземане, за което е издаден изпълнителен лист се погасява с 3 или 5 годишна давност. Понякога съществува хипотезата, при която е по-добре да не ви се прекратява делото на основание перемция, ако вземането по изпълнителният лист не е погасено по давност. Защото, често взискателите, както беше споменато по-горе „забравят“ някое изпълнително дело, респективно забравят длъжника и биват подсетени за него, чак когато съдебния изпълнител го прекрати като погасено по давност (перемптирало). Честа хипотеза е, взискателят още в същия ден да изтегли изпълнителния си лист и да образува ново изпълнително дело, като бъдат извършени нови изпълнителни действия – запор на банкови сметки и трудови възнаграждения, които от своя страна ще подновят дваността и ще започне да тече нова 3/5 годишна давност.

Всеки един казус следва да бъде преценяван поотделно и няма универсална формула как да се действа.

Публикувано на: 09/04/2021
Адв. Димитър Петров
Адв. Димитър Петров
Адвокат Димитър Петров е практикуващ адвокат от 2016 г. и има дългогодишен опит като правен консултант в няколко големи търговски дружества. Специализирал е в сферата на гражданското и административното право. Тясна специализация в успешни съдебни производства срещу монополистите в сферaта на комуналните услуги. Докторант в катедра „Обща теория на правото” към Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Настоящата статия не представлява правен съвет и цели единствено да запознае читателите с техните права по темата. За повече информация по горните въпроси или при нужда от консултация, може да свържете се с нас на тел. +359 883 333 797 или чрез някои от другите канали за връзка с Адвокатско дружество „Георгиев и Петров“.