В днешно време и особено в разгара на пандемията на CoViD-19 е по-важно от всякога да ценим и разбираме медицинските специалисти, които водят тази битка на първа фронтова линия. В тази връзка спешната медицинска е в основата на добре работещата здравна система.
С настоящата статия целим да Ви запознаем с правата на лекарите от спешната помощ, за да можем заедно като едно информирано общество да им помогнем да изпълняват спокойно своя професонален и морален дълг. Какви са основните права и задължения на лекарите от спешната помощ?
Оказване медицинска помощ на лица в „спешно състояние“
Този термин има своята легална дефиниция в Наредба № 3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“. Спешно състояние е всяка остра или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, което може да доведе до смърт или до тежки или необратими морфологични или функционални увреждания на жизненозначими органи и системи, в това число критични нарушения в жизненоважните функции, загуба на функция на орган или на част от тялото, временна или постоянна инвалидизация, ако не се предприемат незабавни медицински действия, целящи физиологична стабилност и/или ефективно дефинитивно лечение на пациента.
От това следва, че спешно е само такова състояние, което поставя живота и здравето на пациента в опасност. Съответно всеки пациент с натъртвания, главоболие, конюктивит или всяко друго оплакване, което не е животозастрашаващо, иззема от времето и енергията на лекаря в спешната помощ, с които той същевременно би могъл да спаси нечий живот.
Разбира се, ако имате оплаквания, които Ви се струва, че попадат в обхвата на „спешно състояние“, е добре да се обърнете към специалистите от спешна помощ. Въпреки това, преценката дали едно състояние е спешно е в ръцете на лекарите и не е обвързана с притеснението на пациента. Затова, нека уважаваме пеценката и опита на лекарите в спешната помощ за това кое състояние е животозастрашаващо и кое – не.
Лекарят е длъжен да окаже помощ, а не да дава информация на всички близки при извършване на дейността си:
Затова лекарите имат право да помолят близките да напуснат помещението, в което се намира пациентът. Моралният и професионален дълг на лекаря е да опази живота и здравето на пациента, а не да задоволи интереса и емоциите на близките му. В тази връзка, ако пациентът е пълнолетен и контактен, тоест в съзнание и в състояние да разбира свойството и значението на действията си, лекарят е длъжен да контактува само с него. В тези случаи, лекарят може да откаже да даде информация на всеки присъстващ по отделно, по телефона, на съседите и на всички останали, защото това не се включва в задълженията му, а напротив – това време може да се инвестира в спасяване живота на пациента или пациента след него.
Лекарите в спешната помощ не могат да откажат да окажат медицинска помощ
И за финал, за разлика от обикновената медицинска помощ, при която лекарите могат да откажат да окажат медицинска помощ в определени случаи, лекарите в спешната помощ не могат дори това да накърняват личното и професионалното им достойнство (чл. 29, ал. 2 от Националният рамков договор за 2020-2023 г.) или дори да липсват условия за изпълнението на професионалните им права и задължения (чл. 12, ал. 1 от Кодекс за професионална етика на лекарите в България).
Длъжен ли е лекарят да окаже спешна медицинска помощ при пряка и непосредствена заплаха за здравето и живота си
Чл. 12, ал. 2 от Кодекс за професионална етика на лекарите в България позволява на лекарите да откажат „преглед, консултация и лечение, когато има пряка заплаха за здравето и живота им“, без да прави изключение за случаите на спешна медицинска помощ, както е в ал. 1 на същата разпоредба. С оглед липсата категоричен отговор по този въпрос от страна на закона и съдебната практика, адвокатско дружество „Георгиев и Петров“ заема позицията, че лекарите могат да откажат оказването на спешна медицинска помощ, ако това поставя техния живот в опасност.
