прехвърляне дружествени дялове

Противоречието между съда и Tърговския регистър към Агенция по вписванията.

В края на 2017 г. бяха приети промени в Търговския закон. Една от тях въведе нови изисквания за прехвърленето на дружествените дялове.  Съгласно Чл. 129, ал. 1 от ТЗ (Доп. – ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица – при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял.  

На пръв поглед нормата е ясна и идеята на законодателя също – да не се прехвърлят дружествени дялове на трети лица, когато има  неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, с цел да злоупотреба от страна на управляващите едно дружество и същевременно защита на едно от основните права, заложени в конститутцията – правото на труд.

НО! Макар и да изглежда, че нещата са ясни и безспорни, Агенция по вписванията и по-точно длъжностните лица в Търговския регистър продължават да постановяват откази за вписване промени по партидите на дружества за прехвърляне между съдружници,  при неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите или при непредставянето на декларация по чл.129 от ТЗ за липсата на такива, при желание на съдружници в едно дружество да си прехвърлят дялове по между си. Последният подобен отказ в нашата практика бе от началото на януари месец 2020 година, като с решение на по т.д 87/2020 година по описа на Софийски градски съд този отказ бе отменен.

От къде идва проблемът при прехвърляне на дружествени дялове?

Буквалното тълкуване на тази разпоредба налага извода, че законодателят е предвидил две принципно различни хипотези на прехвърляне на дружествени дялове – в полза на съдружник и в полза на лице, което не е съдружник. В първият случай прехвърлянето става свободно, а във втория при спазването на предвидените по-нататък предпоставки и изисквания, изброени кумулативно – вкл. желаното от длъжностното лице изискване за представяне на доказателства за липсата на изискуеми задължения за трудови възнаграждения и осигурителни вноски към работници и служители на дружеството ( декларация по чл. 129 от ТЗ).

Аргумент в подкрепа на това е и употребата на съчинителният съюз „а“, чрез който се влага различие между две отделни хипотези. Първата хипотеза е тази за свободното прехвърляне на дялове, когато е между съдружници и втората на прехвърляне в полза на лица, които не са съдружници. Ако законодателят действително е имал намерение да въведе общо легално изискване за прехвърляне на дялове важимо за всички лица независимо дали са съдружници или не, то употребата на съюза „а“ е безсмислено и липсата му би довела до извода, че и в двете уредени от закона хипотези прехвърлянето на дялове не е свободно, а е подчинено на определени изисквания.

Мотивите на законодателя да предприеме горецитираните изменения от края на 2017 г. в Търговския закон са продиктувани от широко разпространената практика за прехвърляне на търговски предприятия в полза на малоимотни или социално маргинализирани лица, които не притежават достатъчно средства да изплатят задълженията на търговеца. Без да съобрази изобщо правната адекватност на предприетото от законодателя разрешение, в конкретния случай тази цел на закон длъжностно лице постановява отказ за желаното вписване. В случая е релевантно единствено, че предприятието или дружествените дялове са прехвърлени на трето лице, защото в другия случай- когато е между съдружници визирания от законодателя „проблем“ не е налице тъй като приобретателят и преди прехвърлянето е бил съдружник в дружеството.

Бихме заключили, че порочната практика на Агенция по вписванията да постановява откази при заявена промяна по партидата на дружества – прехвърляне на дружествени дялове между съдружници, при неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите или при непредставянето на декларация по чл.129 от ТЗ за липсата на такива е неправилна и незаконосъобразна.

Нашият екип остава на разположение за съдействие, ако и вие сте се сблъскали с подобен отказ.

Публикувано на: 24/01/2020

адв. Димитър Петров

Адвокат Димитър Петров е практикуващ адвокат от 2016 г. и има дългогодишен опит като правен консултант в няколко големи търговски дружества. Специализирал е в сферата на гражданското и административното право. Тясна специализация в успешни съдебни производства срещу монополистите в сферaта на комуналните услуги. Докторант в катедра „Обща теория на правото” към Софийски университет “Св. Климент Охридски”.

Настоящата статия не представлява правен съвет и цели единствено да запознае читателите с техните права по темата. За повече информация по горните въпроси или при нужда от консултация, може да свържете се с нас на тел. +359 883 333 797 или чрез някои от другите канали за връзка с Адвокатско дружество „Георгиев и Петров“.