В брой 94 на Държавен вестник от 29.11.2019 г. бе изменен чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой („ЗОПБ“), като новата редакция гласи:
„Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.“
За сравнение със старата редакция на т. 2 („на стойност под 10 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.”), на пръв поглед може и да няма голяма разлика.
От къде обаче биха могли да произлязат проблемите за гражданите и търговците?
Промяната според нас е съществена, защото между понятията „договор“ и „свързани помежду си платежни операции на едно и също основание“ може да се намери голяма разлика, щом се стигне до правоприлагане. Правната характеристика на договора го определя като двустранна правна сделка – т.е. такава, при която две страни по сделка отправят съответни волеизявления, които следва да съвпадат. За „свързани помежду си платежни операции на едно и също основание“ не е въведено определение в закона, поради което съдебната практика ще трябва да го изведе в решенията си.
Неофициалното тълкуване на това понятие, което към настоящия момент може да се направи, според нас би било: плащания към едно и също лице или плащания между различни лица, ако между плащанията има връзка или едно и също основание.
В кои най-често срещани в практиката хипотези според би могла да се прилага забрана за плащания в брой (изброяването е неизчерпателно)?
- Решение за разпределяне на дивидент над 10 000 лв.
Към настоящия момент съдебната практика, макар и да не е константна по този въпрос, приема че решението на общото събрание на ООД или ЕООД за разпределяне на дивидент към съдружници или едноличния собственик на капитала не е договор, поради което за него не се прилага ЗОПБ. Практиката е в съответствие със старата редакция на закона.
Новата редакция обаче предполага, че в този случай, ако разпределените дивиденти надхвърлят 10 000 лв. сумарно, трябва да се разпределят с превод по банков път към всеки от съдружниците, макар поотделно всеки от тях да получава сума под 10 000 лв.
- Продажба на дялове на съдружници в ООД
Ако всеки от съдружниците продава дяловете си на цена под 10 000 лв., но общо цената на всички дяловена съдружниците надвишаваща 10 000 лв., цената трябва да бъде платена по банков път. При старата редакция щеше да се изхожда от стойността на всеки договор за продажба на дружествени дялове поотделно. Сега ще се търси връзка между плащанията и ще се гледа стойността на дяловете общо.
- Договор с периодично изпълнение
Нека си представим, че между две страни има договор със срок на действие една година. Цената по този договор се плаща в брой на равни месечни вноски, като общата сума е под 10 000 лв. При подновяване на договора на следващата година страните запазват същите условия, като анексират единствено срока, т.е. удължават го с още една година.
В този случай според нас е възможно административно-наказващите органи ще третират двата договора като „свързани помежду си платежни операции“и ако сумата не е платена по банков път, страните да бъдат глобени.
Какви са санкциите?
При извършване на нарушение по чл. 3, нарушителят се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане в брой – ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане в брой – ако е юридическо лице. При повторно нарушение размерът на глобата е двоен на тази по предишното изречение.
Извод
При всяка сделка или група от сделки трябва да бъдете внимателни дали не биха могли да се квалифицират като „свързани помежду си платежни операции“. За по-сигурно, наредете сумата по банков път, защото: 1) намалявате риска от превратно тълкуване на закона и налагане на глоба; 2) улеснявате доказването при евентуален бъдещ съдебен спор относно извършването на плащането; 3) прехвърляте риска за съхранението на парите на банката.
