Кои са тези „важни обстоятелства“, при наличието на които се допуска разкриване на произхода на осиновено лице

Разкриване произхода на осиновено дете е възможен, като чл. 105 от Семейния кодекс регламентира това. Производството е охранително, което се гледа при закрити врата. Става въпрос за правната възможност едно осиновено дете, навършило 16 г. или неговите осиновители да поискат да им бъде предоставена информация от съда относно разкриване на произхода, когато важни обстоятелства налагат това.

Поставя се въпросът кои са тези „важни обстоятелства“ по смисъла на чл.105 СК, при които ще се допусне разкриване на произхода на осиновеното лице?

В Решението си от 28.09.2020 г. по гр.д.1179/2020,  Върховния касационен съд, 4-то гражданско отделение в открито заседание дава отговор на този въпрос като изтъква, че това са всички факти от обективната действителност, които са свързани със съществени за осиновения обстоятелства – от здравен, социален, морално-етичен или правен характер и при наличието на които биха се породили определени правни последици. Тоест тук става дума за такива последици, които са свързани с гражданскоправния, здравния и социалния статус, както и с мирогледа и душевния живот, но не само на осиновения, а и на неговите осиновители и биологични родители.

Единствената възможност правото на личен живот да бъде ограничено е, ако се упражнява с намерението да се увредят правата на трети лица, или с неморална и користна цел. Важно е да се отбележи, че съдът събира доказателства в тази връзка и ако се установят такива намерения, молбата за предоставяне на информация за произхода следва да бъде оставена без уважение.

По принцип законът не дава достъп до информация за произход, а само по изключение и то с цел защита правата на всички страни в процеса на осиновяване, като се вземат предвид важните обстоятелства, които налагат това. Концепцията на тайната при осиновяване е да се даде защита на създадената нова семейна общност между осиновител и осиновен, подобна на естественото семейство.

През годините се правят многобройни опити да се подобри функционирането на института на осиновяването, но уредбата му продължава да включва пълна промяна в идентичността на осиновения и прикриване на биологичният му произход, включително чрез промяна в собственото му име и съставяне на нов акт за раждане. Тази уредба обаче влиза в конфликт с Конвенцията за правата на детето, според която правото да се научи истината за произхода е в еднаква степен признато на детето, но и на всеки възрастен.

Кои са лицата, които имат възможност за евентуален достъп до тази информация? Единствените овластени да предявят искането за достъп до информация за произхода са само осиновеният и осиновителите, като за биологичните родители не е предвидена такава възможност – те могат да бъдат единствено изслушвани. За детето се създава досие със сериозен обем информация, но на осиновителя се предоставят единствено данни за детето. Това означава, че дори осиновителят не разполага с информация за произхода, която би могъл по подходящ начин да предостави на осиновения. Достъпът до информация зависи от преценката на окръжния съд.

В семейноправната теория се приема, че важните обстоятелства могат да бъдат здравословен проблем, нуждата от изясняване на наследствено заболяване или психически проблеми, установяване на генетични предразположения и болести, както и факти свързани с пречките за брак, тоест когато тайната на осиновяване е вече нарушена, това също би следвало да се тълкува като важно обстоятелство за разкриване на допълнителна информация относно биологичния произход на лицето.

Налице са решения в съдебната практика, при които се допуска разкриване на тайната, когато молителят се позовава на това, че достъпът до такава информация, би бил от полза за изграждането на собствената му идентичност и възможността да получи морална подкрепа от биологичните си родители. Това се явява и право за зачитане на личния му и семеен живот, закрепено в КЗПЧОС, ратифицирана от Република България и станала част от националното ни законодателство. От значение са и решенията на Съда по правата на човека в Страсбург, постановени във връзка с нарушаване правото на личен живот при търсене на идентичност. Към България има и отправена препоръка от Съвета по правата на човека към ООН за въвеждане на законодателство, което забранява тайната на осиновяването и което да гарантира правото на осиновеното дете да знае своя произход.

В чл.30 от Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване, се посочва, че за правото на осиновения да получи информация за своя произход е налице практиката на ЕСПЧ, в която правото на достъп на осиновените лица до данни за биологичния произход е широко признато.

В горецитираното решение ВКС споделя посоченото тълкуване на понятието „важни обстоятелства“, доколкото то обезпечава постигането на ефективен механизъм за достъп до информация за биологичния произход при съществуващата правна уредба  и респективно гарантира ефективна защита на правото на личен и семеен живот, което е закрепено в чл. 32, ал.1 КРБ и чл.8 КЗПЧОС, част от което е и правото да познаваш произхода си.

Правото да познаваш произхода си е определяно още като право на идентичност, без да е изрично защитено, се извежда от правото на защита на личния/ частния живот от Пакта за политически и граждански права, както и Конвенцията за правата на детето. Във всичките си решения ЕСПЧ потвърждава необходимостта от информация за произхода за изграждане на личностовата идентичност като част от правото на зачитане на личния живот.

Аргументите от социалните науки в подкрепа на разширяване на достъпа на осиновения до информация за произхода са няколко – необходимостта от предотвратяване или лечение на наследствени заболявания и предотвратяване на близкородствени бракове, а също така и изтъкваните от психолозите причини – необходимостта за изграждане на идентичността на лицето, част от която е информацията за произхода, родителите, семейната история и необходимостта осиновеният да има достъп до тази информация с оглед психологическото му развитие и стабилност.

Към днешна дата тайната на осиновяването става несъвместима до голяма степен с широко приети норми и ценности и най-вече с интересите на осиновения, свързани с личностовата автономия, с изграждането на идентичност чрез познаване на произхода си, което е част от правото му на личен живот и чиито интереси следва да се защитават с предимство при осиновяване.

През 2016 г. е направен опит в тази насока, като е изготвена работна група към Министерство на правосъдието, за да се осигури ефективен и облекчен достъп до информация за произхода. Проектът обаче не се внася, тоест към настоящия момент държавата все още продължава да има задължението да създаде ефективен механизъм за информиране на  лицата, участващи в осиновяването.

С оглед на гореизложените мотиви се стига до извода, че ограниченията на правото на личен живот на осиновения, част от което е и правото му да познава произхода си, трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и обществения интерес. Това право може да бъде ограничено единствено ако се упражнява с намерението да се увредят правата на трети лица, или с неморална или користна цел.

Автор: Аниния Ненкова

Редактор: Димитър Петров

Публикувано на: 26/01/2021
Адв. Димитър Петров
Адвокат Димитър Петров е практикуващ адвокат от 2016 г. и има дългогодишен опит като правен консултант в няколко големи търговски дружества. Специализирал е в сферата на гражданското и административното право. Тясна специализация в успешни съдебни производства срещу монополистите в сферaта на комуналните услуги. Докторант в катедра „Обща теория на правото” към Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Настоящата статия не представлява правен съвет и цели единствено да запознае читателите с техните права по темата. За повече информация по горните въпроси или при нужда от консултация, може да свържете се с нас на тел. +359 883 333 797 или чрез някои от другите канали за връзка с Адвокатско дружество „Георгиев и Петров“.