Един от основните принципи, залегнал в Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), е провеждането на справедлив съдебен процес.
„Всяко лице при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона“
гласи чл. 6 от КЗПЧОС.
Всяка държава следва да организира своята правна система по такъв начин, че съдилищата да могат да гарантират правото на всеки да получи окончателно решение по спор за граждански права и задължения в разумен срок. Принципът е и основа за функционирането на всяка една демократична правова държава.
Следва да се има предвид, че временното натрупване на работа не води до отговорност на държавата, при условие че тя е взела достатъчно бързи мерки за поправяне на извънредната ситуация.
Продължителност на производството и критерии на изискването за разумен срок
Началната точка на периода за продължителност на делото започва да тече от момента на внасянето на иска/жалбата в компетентния съд, освен ако обжалването пред административен орган не е предпоставка за образуването на съдебно производство. В този случай срокът може да включва задължителното предварително административно производство и да започне на тече дори преди образуването на производство пред съда, към който лицето се е обърнало.
Момента на приключване на срока обикновено обхваща цялото производство, включително обжалванията и продължава до постановяване на решението, с което окончателно се решава спорът.
Никъде няма легална дефиниция на понятието „разумен срок“, тъй като няма как да се определи единен разумен срок за всички дела. Затова такъв срок се определя за всеки конкретен случай, съгласно няколко критерии. Спазването на изискването за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, следва да бъде съобразено със сложността на делото, поведението на жалбоподателя, както и на компетентните органи.
Вътрешноправни средства за защита срещу нарушаване на правата
Отговорност за дейността на съдебните органи е предвидена в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
При разглеждане на иска, съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
Иск за обезщетение по реда на ЗОДОВ от лице, чийто права са нарушени, може да се предяви както по висящо, така и по приключило производство. Условие за предявяване на обезщетение по приключило производство е да е изчерпана възможността за получаване на такова по реда на Закона за съдебната власт (ЗСВ), който ще изясним по-долу в настоящата статия.
Може ли да получите обезщетение за нарушаване правото на разглеждане делото в разумен срок?
В Закона за съдебната власт се уреждат условията и възможността за подаване на заявление за обезщетение от нарушаване правото за разглеждане и решаване на делата в разумен срок.
Заявление за обезщетяване могат да подават граждани и юридически лица, които са страни по приключени граждански, административни и наказателни производства, както и обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства.
Обезщетението следва да бъде съобразено с практиката на Европейския съд по правата на човека, но същото не бива да надвишава 10 000 лв.
Заявлението се подава чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието и е предвиден 6-месечен преклузивен срок от приключване на съдебното производство. За разглеждане на заявленията не се заплаща държавна такса.
Когато правото на заявителя на разглеждане и решаване на делото в разумен е нарушено, министърът на правосъдието или оправомощено от него лице определя размер на обезщетението съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека и предлага сключване на споразумение.
Проверката на обстоятелствата и произнасяне по заявлението се извършват в 6-месечен срок от постъпването му. Лицата получили обезщетения по този ред, не могат да търсят обезщетение на същото основание по съдебен ред.
За да е налице възможността за защита на правата пред Европейския съд по правата на човека следва възможността за защита, чрез вътрешноправни средства да е изчерпана.
В заключение
Правото на справедлив съдебен процес е прогласено и гарантирано човешко право в множество вътрешни нормативни актове и международни източници в частност КЗПЧОС, чиито правила са задължителни за националните юрисдикции.
Не са малко случаите, при които Република България е осъдена заради нарушаване на задължението за разглеждане на делата в разумен срок, особено по наказателни производства. Държавата следва да предприеме своевременни мерки за справянето с този проблем и да организира съдебната система по начин, който да може да осигури разглеждането на всяко дело в разумен срок.