Кои определения според ВКС подлежат на касация по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК

Ново важно Тълкувателно решение на ВКС, свързано с процесуалните правила

Съдиите от Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в тълкувателно решение по дело №5/2015 г. изброиха десет вида въззивни определения, които подлежат на касационно обжалване, защото с тях се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Съгласно нормата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.

Върховните съдии заявяват, че „определения, с които се дава разрешение по съществото на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, са тези, с които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство с обособен предмет, което се развива извън или в рамките на исковия процес и няма привременен характер“.

Съдът посочи девет определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, а именно:

1. въззивно определение, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд за теглене на жребий и прекратяване на делбеното производство (чл. 352 ГПК);
2. въззивно определение, с което е потвърден отказ на първоинстанционен съд за връщане на надвзета държавна такса;
3. въззивно определение, постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за
   изменение или допълване на решението в частта за разноските;
4. въззивно определение, постановено в производство по жалба срещу отказ за възстановяване на срок на основание чл. 64 ГПК;
5. въззивно определение, постановено в производството по освобождаване от такси и разноски на
   основание чл. 83, ал. 2 ГПК;
6. въззивно определение, постановено в производство по вписване пред съдията по вписванията /чл. 569, т. 5 ГПК/;
7. въззивно определение, постановено в производство по даване на разрешение по чл. 23, ал. 4 ЗОПДИППД /отм./;
8. въззивно определение, постановено в производство по обезпечение на бъдещ иск по чл. 23, ал. 2
   ЗОПДИППД (отм.), както и в производство по обезпечение на иска, когато обезпечението е допуснато от въззивен съд – чл. 396, ал.2 ГПК;
9. определение на въззивен съд, с което е потвърден отказ на първоинстанционен съд за издаване на охранителен акт (чл. 538, ал. 2 ГПК)

Като определение, което подлежи на касационно обжалване, защото прегражда развитието на други производства , е посочено:

1. Въззивно определение, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд в производството по несъстоятелност за недопускане на оздравителен план до разглеждане от събранието на кредиторите (чл. 701 ТЗ), като преграждащо развитието на оздравителното производство.

Съдът посочи, че въззивно решение, постановено по жалба срещу решение на първоинстанционен съд по молба за издаване на дубликат от изпълнителен лист, подлежи на касационно обжалване по общия ред за
обжалване на въззивни решения.

Изрично бе посочено и че не подлежат на касационно обжалване

1. въззивно определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 407, ал.1 ГПК;
2. въззивно определение, постановено по частна жалба срещу първоинстанционно определение за издаване или за отказ да се издаде обратен изпълнителен лист (чл. 245, ал. 3 ГПК);
3. въззивно определение, с което се увеличава цената на иска (чл. 70, ал. 2 ГПК);
4. въззивно определение, постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение на решението (чл. 244 ГПК);
5. акт на апелативен съд, с който е потвърден отказ на окръжен съд за вписване в регистрите на юридическите лица (чл. 606 ГПК).