Нашият екип, както и нашите клиенти, комуникират ежедневно с редица държавни институции. Нерядко се случва да ни поискат полагането на фирмен печат под едни или други документи. В такива ситуации си задаваме и въпроса, подтикнал ни към написването на настоящия материал:
Имат ли задължение юридическите лица да имат фирмените печати?
И простичкия отговор е – не, нямат.
Но да разгледаме нормативната рамка и приложното поле на печатите в България. На първо място нека отбележим, че съществува задължение за определени субекти ( освен държавните и общински органи), които следва да имат свои печати, като те са регламентирани в следните закони:
- Закона за независимия финансов одит
- Закона за независимите оценители
- Законът за нотариусите и нотариалната дейност
- Наредба №32 от 29.01.1997г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори издадена от министъра на правосъдието
- Законът за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране
- Закон за частните съдебни изпълнители
Във всички гореизброени закони се определя реда и начина, по който следва да се ползват печатите във връзка с изпълнението на специфичните дейности, които регламентират тези закони. Все пак тези дейности съставят пренебрежима част от огромния гражданския оборот, който се осъществява ежедневно на територията ни.
„Актуална“ законова регламентация
Към днешна дата е все още в сила Указ № 612 от 26.08.1965 г.( изм. ДВ. бр.97 от 15 Октомври 2002г) за печатите, в чийто чл. 7 е регламентирано, че „право на обикновени печати и щемпели имат всички учреждения, предприятия и организации, представляващи юридически личност, и техните поделения, което удостоверяват висшестоящите им ведомства и организации или съответния районен съд. Физическите лица имат право да ползват само щемпели.”
Чл.10 допълва следното: „Печатите се полагат върху оригинала на издаваните документи и писма само след подпис на съответните длъжностни лица.” Дори юридическия език, посредством който са скрепени тези правила за печата, навяват отдавна отминали времена. Този Указ, действащ вече повече от 50 години, със сигурност е един от най-старите действащи нормативни актове в България. В него не се упоменава юридическата стойност на печата или хипотезите, при които неговото ползване е задължително. Разписано е едно право, но не и кореспондиращо на него задължение. За сметка на това изрично е упомената поредността, в която следва да се положи печата, а именно – след подписа.
Юридическите лица, които се наблюдават масово в българския граждански оборот, са търговци или юридически лица с нестопанска цел (НПО-та). Основната регламентация на първите е в Търговския закон, а на вторите в Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
В член 13 от Търговския закон са уредени задължителната информация, която следва търговецът да предостави в своята кореспонденция: „Търговецът е длъжен да посочва в търговската си кореспонденция и в Интернет-страницата си, ако има такава: фирмата; седалището и адреса на управлението; единния идентификационен код и банковата сметка. Търговецът може да посочва и адрес за съобщения.“ Видно от този текст никъде се посочва задължението за форма или изобщо наличието на фирмен печат.
Идентична е ситуацията и в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, където са разписани подробно задълженията за име на сдружението/фондацията, седалище и адрес, устройство и представителство.
В България липсва какъвто и да е регистър ( централен или локален), който по някакъв начин да предоставя информация за формата на печата на определено юридическо или физическо лице. Същевременно, изработката на всякаква форма и изглед на печат е безкрайно лесно и сравнително евтино.
Всеки участник в гражданския оборот може да поръча и да му бъде направен печат, който да отговаря на неговите индивидуални предпочитания. Тези факти ни довеждат до извода, че полагането на печати върху документите има единствено рекламна и символична цел. Липсата/наличието на печати по никакъв начин не легитимира по-малко или повече действителната воля на лицата.
От всичко казано до тук лесно можем да презюмираме волята на законодателя, а именно: търговските/фирмените печати не се нуждаят от допълнителна регламентация, защото тяхната липса/наличие не пораждат юридическо действие.
