Как се стигна до приемането на нов закон?
През месец май 2018 г. беше приета Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 Май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС (текст от значение за ЕИП), т.нар. „Пета директива“ срещу изпирането на пари, която съдържа нови изисквания и строги правила, голяма част от които не бяха предвидени в българското законодателство. През октомври 2018 г. тя беше допълнена от директива, с която се въвеждат мерки за борба с изпирането на пари и по наказателноправен ред.
Срокът за въвеждане на изискванията на Директивата в националните законодателства на държавите членки беше до 10 януари 2020 г.
Причините, довели до поредното допълнение в солидната нормативна уредба на ЕС, са глобални и налагат активно сътрудничество на международно равнище. ООН, Интерпол и Европол докладват за нарастващото сближаване между организираната престъпност и тероризма. Затова промените привеждат законодателството на ЕС в съответствие с международните стандарти, изготвени от Специалната група за финансови действия (FATF).
Правилата, както на ниво ЕС, така и на национално равнище, се нуждаят от непрекъснато развитие и адаптиране към актуалните рискове, породени редица фактори като:
- технологичните иновации — (напр. виртуалните валути)
- все по-голямата интеграция на финансовите потоци на вътрешния пазар
- глобалния характер на терористичните организации и т.н.
Борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма на национално равнище
В решение № 611 Министерския съвет на Република България за одобряване на „План за действие“, включващ мерки за изпълнение на намеренията на Република България за присъединяване към Валутния механизъм ІІ (ERM ІІ) и към Банковия съюз, беше заложена Мярка 5 – „Рамка за борба с изпирането на пари“.
В изпълнение на последната беше изготвен проект, чрез който в българското превантивно законодателство се въвеждат изисквания на Директива (ЕС) 2018/843.
Вследствие на предприетите действия от страната на Република България по изпълнение на задължението си за транспониране на гореспомената директива, 44-тото Народно събрание на 14 март 2018 г. прие изцяло нов Закон за мерките срещу изпирането на пари, който е в сила от 31 март 2018 г.
Задължените лица по ЗМИП
Съобразен със съществуващите и постоянно променящи се рискове, законът се оказа сериозно предизвикателство за голяма част от бизнеса. Кръгът на задължените лица е разширен и изчерпателно изброен в чл. 4 ЗМИП* (пълния списък на задължените лица може да видите накрая на статията), като включва физически и юридически лица както от публичния, така и от частния сектор.
Сред новодобавените категории задължени лица (спрямо предходната редакция на закона) са например:
- лица, които по занятие търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, включително когато това се извършва от художествени галерии и аукционни къщи, когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута;
- лица, които по занятие съхраняват, търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, когато това се извършва в свободни зони и когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута;
- лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие (т.нар. криптоборси);
- доставчици на портфейли, които предлагат попечителски услуги и др.
Това е нагледен пример за това, че актуализираната уредба е предназначена да отговаря на реалните заплахи от използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, които са продиктувани от развитието на технологиите и нееднаквата сигурност в различните области на гражданския оборот.
Какво представляват мерките срещу изпирането на пари?
ЗМИП модернизира и засили режима, който цели недопускане на средства, придобити от престъпна дейност в икономиката на страната и като цяло използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Мерките срещу изпирането на пари включват:
- комплексна проверка на клиентите;
- събиране и изготвяне на документи и друга информация при условията и по реда на ЗМИП;
- съхраняване на събраните и изготвените за целите на ЗМИП документи, данни и информация;
- оценка на риска от изпирането на пари и финансиране на тероризма;
- разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти;
- разкриване на друга информация за целите на ЗМИП;
- контрол върху дейността на задължените субекти по ЗМИП;
- обмен на информация и взаимодействие на национално равнище, както и обмен на информация и взаимодействие между дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, звената за финансово разузнаване на други държави и юрисдикции, както и с компетентните в съответната сфера органи и организации на други държави.
Кога трябва да се прилагат мерките срещу изпирането на пари?
Мерките по ЗМИП се прилагат най-общо при:
- Установяване на делово взаимоотношение (стопанско, търговско или професионално взаимоотношение);
- Извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 15 000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко свързани операции;
- Извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 5000 евро или тяхната равностойност в друга валута, когато плащането се извършва в брой, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко свързани операции;
- Извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка, която представлява превод на средства съгласно чл. 3, т. 9 от Регламент (ЕС) 2015/847 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно информацията, придружаваща преводите на средства, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1781/2006 (OB, L 141/1 от 5 юни 2015 г.), на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 1000 евро или тяхната равностойност в друга валута;
- Съмнение за верността, актуалността или адекватността на представените идентификационни данни за контрагентите и за техните действителни собственици или когато бъде получена информация за промяна в тях;
- Всеки случай на съмнение за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход, независимо от стойността на операцията или сделката, рисковия профил на клиента, условията за прилагане на мерките за комплексна проверка или други изключения, предвидени в ЗМИП или в ППЗМИП;
Какво трябва да предприемат задължените лица по ЗМИП?
Това, което заслужава изрично да се отбележи, е че задължените по ЗМИП лица са длъжни да приведат цялостната си дейност в съответствие с изискванията на закона.
В зависимост от вида и обема на дейност и най-вече от това коя точка от чл. 4 ЗМИП ги определя като задължени лица, последните предприемат различни по интензитет мерки, които следва да прилагат при реализиране на дейността си.
За всеки задължен субект съществуват специфични особености и без да се претендира за изчерпателност, в най-общи линии, това, което трябва да направят всички задължени субекти се свежда до:
- Приемане на вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма;
- Изготвяне на вътрешна оценка на риска, основана на Националната оценка на риска;
- Изготвяне на подходяща и пропорционална система за комплексна проверка на контрагентите;
- Определяне на отговорно лице/служба, които да осъществяват пряк контрол за съответствието на дейността с изискванията на ЗМИП, както и лице за контакт с ДАНС, като уведомят ДАНС за данните на лицето;
- Създаване на подходяща система за подаване на вътрешни сигнали при съмнение за изпиране пари и/или финансиране на тероризма и последващо уведомяване на ДАНС за съмненията;
- Запознаване на всички служители с изискванията на ЗМИП и задълженията, които последния въвежда, с вътрешните правила и оценките на риска (националната и вътрешната) и провеждане на периодично обучение (за юридическите лица).
Санкции
При неизпълнение на задълженията, ЗМИП предвижда сериозни глоби и имуществени санкции. За по-голямата част от възможните нарушения, ако не съставляват престъпления, законът предвижда глоба от 1000 до 10 000 лв., ако нарушителят е физическо лице и от 2000 до 20 000 лв., ако е юридическо лице.
Ако например задължено юридическо лице не уведоми дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС за имената и координатите за връзка на служителя, който ще осъществява контрол по спазване на задълженията ЗМИП в 7-дневен срок от назначаването му, подлежи на имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. В случай че повторно бъде установено същото нарушение, имуществената санкция ще бъде в размер от 5000 до 50 000 лв.
Когато задълженото лице е например кредитна или финансова институция, застраховател, лизингово предприятие или друг вид изрично посочени лица, имуществените санкции са от 5000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение – 10 000 до 200 000 лв.
За тежки или системни нарушения, ако деянието не съставлява престъпление, наказанието може да е от 20 000 до 10 000 000 лв. или до 10 на сто от годишния оборот.
С какво можем да Ви съдействаме?
Екипът на Адвокатско дружество „Георгиев и Петров“ може да Ви помогне в изпълнението на всички задължения, които Ви вменява законът. След обстоен анализ на специфичните особености, права и задължения конкретно за Вашата дейност ние можем да изготвим всички необходими документи, както и да Ви помогнем в осъществяването на дължимите действия. В случай че не сте привели дейността си в съответствие със ЗМИП, свържете се с нас и ние ще Ви осигурим професионално съдействие.
*Съгласно чл. 4. ЗМИП, задължени лица са:
1. Българската народна банка и кредитните институции, които извършват дейност на територията на Република България по смисъла на Закона за кредитните институции;
2. другите доставчици на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи и техните представители;
3. финансовите институции по смисъла на Закона за кредитните институции;
4. обменните бюра;
5. застрахователи, презастрахователи и застрахователни посредници със седалище в Република България, които са получили лиценз при условията и по реда на Кодекса за застраховането, когато извършват дейност по един или повече от класовете застраховки по раздел I на приложение № 1 към Кодекса за застраховането; застрахователи, презастрахователи и застрахователни посредници, които са получили лиценз в друга държава членка, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, които осъществяват дейност на територията на Република България, когато извършват дейност по един или повече от класовете застраховки по раздел I на приложение № 1 към Кодекса за застраховането; застрахователи и презастрахователи със седалище в държави, различни от държава членка, или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, получили лиценз от Комисията за финансов надзор да осъществяват дейност в Република България чрез клон, когато извършват дейност по един или повече от класовете застраховки по раздел I на приложение № 1 към Кодекса за застраховането;
6. лизинговите предприятия;
7. пощенските оператори, лицензирани да извършват пощенски парични преводи съгласно Закона за пощенските услуги;
8. инвестиционните посредници, които са получили лиценз при условията и по реда на Закона за пазарите на финансови инструменти;
9. колективните инвестиционни схеми и другите предприятия за колективно инвестиране, които са получили лиценз и разрешение при условията и по реда на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране;
10. управляващите дружества и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, които са получили лиценз при условията и по реда на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране;
11. пенсионноосигурителните дружества, които са получили лиценз при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване с изключение на дейността им по управление на фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване;
12. регистрираните одитори;
13. лицата, които по занятие предоставят счетоводни услуги и/или консултации в областта на данъчното облагане, както и лицата, които като основна стопанска или професионална дейност предоставят, пряко или непряко чрез свързани с тях лица, съдействие под каквато и да е форма или съвети по данъчни въпроси;
14. нотариусите и помощник-нотариусите по заместване;
15. лицата, които по занятие извършват правни консултации, когато:
а) подпомагат или участват в планирането или изпълнението на операция, сделка или друго правно или фактическо действие на свой клиент относно:
аа) покупко-продажба на недвижим имот или прехвърляне на предприятие на търговец;
бб) управление на средства, финансови инструменти или други активи;
вв) откриване, управление или разпореждане с банкова сметка, със спестовна сметка или със сметка за финансови инструменти;
гг) набавяне на средства за учредяване на юридическо лице или друго правно образувание, увеличаване на капитала на търговско дружество, предоставяне на заем или всяка друга форма на набавяне на средства за осъществяване на дейността на юридическо лице или друго правно образувание;
дд) учредяване, регистриране, организиране на дейността или управление на доверителна собственост, търговец или друго юридическо лице, или друго правно образувание;
ее) доверително управление на имущество, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост;
б) действат за сметка на и/или от името на свой клиент в каквато и да е финансова операция;
в) действат за сметка на и/или от името на свой клиент в каквато и да е сделка с недвижим имот;
г) предоставят адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание;
16. лицата, които по занятие предоставят:
а) адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание;
б) услуги по учредяване, регистриране, организиране на дейността и/или управление на търговец или на друго юридическо лице, или друго правно образувание;
в) услуги по доверително управление на имущество или на лице по буква „б“ включително:
аа) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността директор, секретар, съдружник или друга сходна длъжност в юридическо лице или друго правно образувание;
бб) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността доверителен собственик – в случаите на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост;
вв) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността номинален акционер в трето чуждестранно юридическо лице или друго правно образувание, различно от дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, спрямо което се прилагат изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти;
17. частните съдебни изпълнители и помощник частните съдебни изпълнители;
18. лицата, които извършват по занятие посредничество при сделки с недвижими имоти, включително по отношение на сделки за отдаване под наем на недвижими имоти, при които месечният наем възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута;
19. търговците на едро;
20. търговците на оръжие, петрол и петролни продукти;
21. организаторите на хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта, получили лиценз от Държавната комисия по хазарта за организиране на разрешените им хазартни игри по реда на чл. 3 от същия закон на територията на Република България;
22. органите по приватизацията;
23. лицата, организиращи възлагането на обществени поръчки;
24. министри и кметове на общини при сключване на концесионни договори;
25. юридическите лица, към които има взаимоспомагателни каси;
26. лицата, които предоставят паричен заем срещу залагане на вещи;
27. професионалните съюзи и съсловните организации;
28. юридическите лица с нестопанска цел;
29. професионалните спортни клубове;
30. пазарни оператори и/или регулирани пазари, които са получили лиценз при условията и по реда на Закона за пазарите на финансови инструменти;
31. централните депозитари на ценни книжа, получили лиценз от Комисията за финансов надзор при условията и по реда на Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (ОВ, L 257/1 от 28 август 2014 г.).
32. политическите партии;
33. органите на Националната агенция за приходите;
34. митническите органи;
35. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда в качеството му на национален администратор по смисъла на Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 г. за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията (OB, L 122/1 от 3 май 2013 г.).
36. лица, които по занятие търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, включително когато това се извършва от художествени галерии и аукционни къщи, когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута;
37. лица, които по занятие съхраняват, търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, когато това се извършва в свободни зони и когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута;
38. лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие;39. доставчици на портфейли, които предлагат попечителски усл
