Сроковете за изпълнение на задълженията по Закона за мерките срещу изпирането на пари и Националната оценка на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма за България

Законът за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП)

Крайните срокове за изпълнение на задълженията, които ЗМИП предвижда, бяха поставени в зависимост от Националната оценка на риска. ЗМИП е обнародван в Държавен вестник, брой 27 от 27 март 2018 г.

Съгласно Преходните и Заключителните разпоредби на ЗМИП изпълнението на задълженията, в частност приемането на вътрешни правила, трябва да се извърши в срок до 6 месеца от публикуването на резултатите от Националната оценка на риска на интернет страницата на Държавна агенция „Национална сигурност“.

Законоустановеният шестмесечен срок за привеждане на дейността на задължените лица в пълно съответствие с изискванията на ЗМИП започна след публикуването на резултатите от НОР на 9 януари 2020 г. и трябваше да изтече на 9 юли 2020 г.

На 09 април 2020 г. влезе в сила Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, съгласно чийто чл. 24 сроковете спират да текат до отмяна на извънредно положение. Юридическите лица с нестопанска цел с годишен оборот над 20 000 лв., приемат вътрешните си правила в срок до 4 месеца от отмяна на извънредно положение.

Промяна в обстоятелствата настъпи и на 13 май 2020 г., когато влезе в сила Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето. Съгласно § 13 от същия сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., започват да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на ЗИД на Закона за здравето.

Така сроковете за привеждане на цялостната дейност на задължените лица в пълно съответствие с изискванията на ЗМИП изтичат в 24.00 часа на 21 август 2020 г. Юридическите лица с нестопанска цел с годишен оборот над 20 000 лв., приемат вътрешните си правила в срок до 24.00 часа на 13 септември 2020 г.

Националната оценка на риска (НОР)

Една от новостите, които въвежда ЗМИП, е т.нар. Национална оценка на риска, публикувана на 9 януари 2020 г. Тя е първата изготвена от Република България холистична оценка на риска и анализира вътрешните и външни рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма, пред които е изправена страната.  Задължените да прилагат мерките съобразяват предприетите от тях действия с НОР.

НОР е необходима стъпка за идентифициране на заплахите и уязвимостите от изпиране на пари и финансиране на тероризма за България, на основните риск-сценарии за това, вероятността за тяхното настъпване и последствия от тях за икономиката и финансовата система на страната и на Европейския съюз.

За да се оценят рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, пред които е изправена Република България, при изготвянето на НОР е събрана и анализирана информация от различни източници:

  • държавни (специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване” на ДАНС, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор, Прокуратурата на Република България Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, Национална агенция за приходите, Агенция „Митници” и др.),
  • регионални (MONEYVAL, Europol, GRECO),
  • международни (FATF),
  • открити източници (неправителствени организации като „Центъра за изследване на демокрацията”),
  • чужди партньорски финансово-разузнавателни звена,
  • правоохранителни органи,
  • мнения на експерти (от публичния и частния сектор).

Контрол за изпълнение изискванията на ЗМИП

Основната институция, натоварена с осъществяването на наблюдение и контрол върху изпълняването на задълженията, които въвежда ЗМИП с дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“.

Наред с нея, в зависимост от вида на дейност на задълженото лице, компетентни да осъществяват надзор са и Комисията за финансов надзор, Българската народна банка и държавните органи, овластени от закон или друг нормативен акт да упражняват общ надзор върху дейността на лицето. Те служат като звено за контакт с европейските надзорни органи.

Така например:

  • Българската народна банка осъществява надзор по отношение на:
    • лицензираните от нея кредитни институции, включително клонове на кредитни институции от трета държава, както и по отношение на установени на територията на Република България клонове на кредитни институции, лицензирани в други държави членки в случаите, посочени в Закона за кредитните институции;
    • лицензираните от нея доставчици на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи и техните представители, включително по отношение на дейността им чрез представители на територията на Република България, както и по отношение на установени на територията на Република България клонове на платежни институции и дружества за електронни пари, лицензирани в други държави членки;
  • Комисията за финансов надзор осъществява надзор по отношение на:
    • лицензираните застрахователи, презастрахователи и застрахователни посредници, които извършват дейност по 1+ от класовете застраховки;
    • инвестиционните посредници, които са получили лиценз при условията и по реда на Закона за пазарите на финансови инструменти;
    • колективните инвестиционни схеми и другите предприятия за колективно инвестиране, които са получили лиценз и разрешение при условията и по реда на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране;
    • управляващите дружества и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, които са получили лиценз при условията и по реда на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране;
    • пенсионноосигурителните дружества, които са получили лиценз при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване с изключение на дейността им по управление на фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване;
    • пазарни оператори и/или регулирани пазари, които са получили лиценз при условията и по реда на Закона за пазарите на финансови инструменти;
    • централните депозитари на ценни книжа, получили лиценз от Комисията за финансов надзор при условията и по реда на Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (ОВ, L 257/1 от 28 август 2014 г.).
  • Държавната комисия по хазарта осъществява надзор по отношение на организаторите на хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта, получили лиценз от Държавната комисия по хазарта за организиране на разрешените им хазартни игри по реда на чл. 3 от същия закон на територията на Република България;

Екипът на Адвокатско дружество „Георгиев и Петров“ може да окаже професионално съдействие за своевременно прилагане на изискванията на ЗМИП във вътрешния аспект от Вашата дейност. В случай че не сте предприели необходимите действия, свържете се с нас, за да получите ефективно съдействие и да избегнете евентуални глоби и имуществени санкции.

Публикувано на: 26/09/2020

Кристиана Тинчева

Кристиана Тинчева е юрист в Адвокатско дружество “Георгиев и Петров”. Специализира в областта на вещното право, енергийното право, както и в сферата на административното право и административния процес. Активно се занимава със защита правата на гражданите и юридическите лица в производствата по отчуждаване на частни имоти за държавни или общински нужди. Притежава знания и опит по отношение на отговорността на държавата и общините за вреди и мерките срещу изпирането на пари. Работни езици: български, английски.

Настоящата статия не представлява правен съвет и цели единствено да запознае читателите с техните права по темата. За повече информация по горните въпроси или при нужда от консултация може да свържете се с нас на тел. +359 883 333 797 или чрез някои от другите канали за връзка с Адвокатско дружество „Георгиев и Петров“.