10-годишна абсолютна давност за задълженията на физически лица

Парламентарната правна комисия прие на второ четене въвеждането на абсолютна десетгодишна давност за дългове на физически лица. Предложението за промени в Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, което има задача да сложи край на „вечния длъжник“, бе внесено още през м. юни 2020 г..

Приетата с пълно единодушие разпоредба се очаква да бъде поместена под чл. 112 на ЗЗД и текстът гласи следното:

„С изтичането на десетгодишна давност, се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено“.

се очаква да гласи нормата на чл. 112 от ЗЗД, приетата с пълно единодушие.

Въведени са и няколко изключения от това правило, за които тази абсолютна давността няма да се прилага, а именно:

  • за задължения на физически лица при упражняване на търговска дейност като ЕТ;
  • за задължения на физически лица-съдружници в т. нар. гражданско дружество по чл. 357 от ЗЗД;
  • за задължения от непозволено увреждане и неоснователно обогатяване;
  • за задължения за издръжка;
  • за задължения за трудово възнаграждение и обезщетения по Кодекса на труда.
За предложената абсолютна давност ще се прилагат и две разпоредби от ЗЗД, които се отнасят до познатата обща давност. Това са текстовете на чл. 115 и чл. 118.

Следователно давността няма да тече между близки роднини – родители и деца, съпрузи, настойници и попечители, за вземания на дружество срещу управителя, за вземания на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител, както и докато трае съдебния процес за вземането.

По отношение на това дали ще се прилага за заварените случаи, комисията прие текст на преходна разпоредба, който дава отговор и гласи: „За заварените случай давността по
чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от деня на образуването му, а когато такова не е образувано – от деня на влизане в сила на акта, с който е признато вземането“.

Първоначално предвиденият период за влизане в сила на текстовете е съкратен – от 6 на 3 месеца от обнародването им в Държавен вестник.

Още с предложението за въвеждане на абсолютна давност, неизвестна към този момент на действащото българско частно право, се появиха много противоречиви становища, като голяма част от тях бяха силно критични. Дали въвеждането на института на абсолютна давност в частното право ще облекчи или ще създаде предпоставки за застрашаване сигурността на оборота, предстои да разберем.

Анабел Манастирска
Анабел Манастирска
Анабел Манастирска е юрисконсулт в Адвокатско дружество „Георгиев и Петров“. Притежава опит в областта на облигационното, семейното и международното частно право. Работи с внимание към детайлите и професионализъм към всеки индивидуален казус.

Настоящата статия не представлява правен съвет и цели единствено да запознае читателите с техните права по темата. За повече информация по горните въпроси или при нужда от консултация, може да свържете се с нас на тел. +359 883 333 797 или подайте своето запитване в интернет страницата на Адвокатско дружество „Георгиев и Петров“.