Кратки бележки по отношение на основните моменти на иска по чл. 135 от ЗЗД (т.нар. „Павлов иск“)
- Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда,
- ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането,
- когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането;
- знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Законът борави с понятието „длъжник“, но отнася ли се тази норма и за поръчителя (т.е. този, който се е задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнение на задължението на длъжника)?
С Решение №10/09.04.2020 по дело № 481/2017 Върховният касационен съд (ВКС) отговори на въпроса притежава ли кредиторът възможност да предяви иск по чл. 135 от ЗЗД по отношение на увреждащите действия на поръчителя, независимо от акцесорния характер на поръчителството
Въведение в казуса:
„Банка ДСК“ ЕАД обжалва решение на Бургаски апелативен съд. С него е потвърдено решение на Бургаски окръжен съд, с което са отхвърлени исковите претенции на „Банка ДСК” ЕАД, против „Х1“, „Х2“ и „Х3“ за обявяване за недействителен по отношение на банката договор за дарение, по силата на който „Х1“ е дарил на „Х2“ и „Х3“ недвижими имоти.
За да съществува вземане на кредитора от поръчителя, следва длъжникът да е изпаднал в забава. И тъй като сделката сключена от поръчителя („Х1“) преди длъжникът да е преустановил плащанията и да е изпаднал забава, същата може да бъде обявена за относително недействителна само при наличието на предпоставките по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД (когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора).
Мотиви на въззивния съд:
Съдът е приел предявеният иск по чл. 135 от ЗЗД за неоснователен, тъй като длъжник по смисъла на същата разпоредба е само лицето, носител на главното задължение, а не лицето, което е поръчителствало за това задължение. Излага съображения, че към момента на изповядване на атакуваната сделка (договора за дарение), длъжникът не е бил в забава. Приел е, че поръчителят се е разпоредил с процесното имущество преди да узнае за забавата на длъжника, поради което не са налице основания за ангажиране на неговата отговорност по реда на чл. 135 от ЗЗД.
Мотиви на ВКС:
Защитата на кредитора по чл. 135 от ЗЗД е приложима по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия. С понятието „длъжник“ в чл. 135 не се прави разграничение между отговорността за лично или за чуждо задължение, респективно дали качеството „длъжник“ е придобито по главно или по акцесорно правоотношение, каквото е поръчителството. При липса на специална норма, която да изключва приложението на Павловия иск, няма основание да се приеме че понятието „длъжник” в същата норма не включва всички лица, които отговарят за задължението с цялото си имущество.
Основателността на отменителния иск е в зависимост от наличието на елементите на фактическия състав, предвидени в разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД: 1.) ищецът да е кредитор на длъжника, 2.) длъжникът да е извършил конкретно действие, което уврежда кредитора, 3.) да е налице знание на длъжника за увреждането на кредитора, 4.) да е налице знание на третото лице, с което длъжникът е договарял, за увреждането на кредитора, но само когато действието е възмездно.
Кредиторът трябва да разполага с действително парично или непарично вземане срещу длъжника, което не е удовлетворено и е възможно все още да не е изискуемо. Целта на отменителния иск е да се възпрепятства недобросъвестният длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредитора, а такава възможност има не само когато вземането е изискуемо и установено по своя размер, а и преди да настъпи изискуемостта Няма основание да се приеме, че задължението на поръчителя възниква едва когато длъжникът изпадне в забава.
Задължението на поръчителя възниква от момента на сключването на договора за поръчителство. Задължението е имуществено и предназначението му е да осигури кредитора срещу неплатежоспособността на длъжника, като за това задължение поръчителят отговаря с цялото си имущество. Отговорността на поръчителя не е субсидиарна – длъжникът няма възражение за предварителен иск или поредност, кредиторът може да насочи претенцията си както срещу основния длъжник, така и срещу поръчителя. Тези характеристики на отговорността на поръчителя, обуславят извода, че със сключването на договора за поръчителство поръчителят става допълнителен длъжник на кредитора.
Предявеният иск е уважен като основателен.
Източник: ВКС