Решението, с което съдът е осъден, е неокончателно, но поставя въпрос за отговорността на институциите при неспазване правото на ЕС
Софийският апелативен съд постанови решение, с което Върховния административен съд (ВАС) е осъден да заплати обезщетение в размер на близо 400 000 лева на българско дружество. Причината е несъобразяване на правораздавателната дейност на ВАС с правото на Европейския съюз, определено от САС като “непростима юридическа грешка”. Решението е неокончателно, като подлежи на обжалване в 30 дневен срок.
Конкретният казус е свързан с изграждането на тунел под бул. “Цариградско шосе” от дружеството “КМБ България”. Дружеството стопанисва търговски център, като изгражда тунела с оглед улесняване достъпа на клиентите на столичен МОЛ.
Преди да бъде обявена в несъстоятелност, фирмата предявява искане за възстановяване на ДДС, но Националната агенция за приходите (НАП) отказва, позовавайки се на чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС. Според текста на тази разпоредба данъчен кредит не може да се приспадне, когато „стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето“.
Агенцията счита, че тъй като Столична община става собственик на тунела, като част от градската инфраструктура, то изграждането му представлява безвъзмездна доставка от „КМБ България“. Магистратите приемат, че поради тази причина няма как да бъде възстановено ДДС.
Въпреки обжалването на решението на НАП пред Административния съд София-град (АССГ), решението е потвърдено от същата инстанция. Според АССГ не може да се приеме, че изграждането на тунела е в пряка връзка с икономическата дейност на „КМБ България“ и същият представлява наистина безвъзмездна доставка. Споръд стига и до ВАС, който потвърждава решението на АССГ и го приема за правилно. Сред аргументите е и становището, че изграждането на тунела не е свързано с икономическата дейност на фирмата и съставлява безспорно безвъзмездна доставка.
С Решение № 14461 от 19.11.2012 г., ВАС приема, че с въвеждането на разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, законодателят е постановил, че „правото на данъчен кредит е изключено за получателя по сделки, които са предназначени за безвъзмездни доставки, въпреки че последните са във връзка с икономическата му дейност“. Особено мнение изразява съдия Искра Александрова, която не е съгласна с мнозинството от съдебния състав. Според нея „не е без значение обстоятелството, че извършените безвъзмездни доставки от жалбоподателя към Столична община всъщност ползват жалбоподателя в икономическата му дейност и са във връзка с нея“. Според нея това обстоятелство има голямо значение за прилагане на ограничението на данъчния кредит, което е регламентирано в чл.70, ал.1, т.2 ЗДДС.
Дружеството решава да заведе иск за вреди срещу ВАС в Софийския градски съд (СГС). След отхвърляне на иска, фирмата обжалва отново и делото стига до Софийски апелативен съд (САС).
Според „КМБ България“, ВАС е нарушил чл. 168 от Директива 2006/112/ЕО, свързан с правото на възстановяване на ДДС и чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), съгласно който националният съд когато действа като последна инстанция и решението му влиза в сила веднага след постановяването му, е длъжен да сезира съда в Люксембург, когато пред него е повдигнат преюдициален въпрос по висящо дело.
САС разглежда въпроса свързан с потвърждаването на ревизионният акт на НАП от ВАС, с което действие съдът е нарушил ДФЕС. Апелативните съдии приемат, че е бил необходим по-задълбочен анализ на фактическата обстановка, при който ВАС би стигнал до извода, че изграждането на тунел, който е публична общинска собственост е имало единствена цел подпомагане икономическата дейност на търговеца. Това е основание да му се признае правото на данъчен кредит по тази облагаема сделка, дори при условие, че общината не е осъществила насрещна престация. Считайки изграждането на тунела като безвъзмездна доставка, ВАС неправомерно е отказал прилагането на чл. 168 от Директивата, с което нарушава практиката на Съда на ЕС.
Позовавайки се на чл. 168, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕО, САС приема, че „КМБ България“ е имала право да й бъде възстановено ДДС за извършения строеж на тунел и поради това с Решение № 12276 на Софийския апелативен съд от 11.09.2020 г., ВАС е осъден да плати на търговското дружество обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 367 000 лева и 40 000 лева разноски, направени пред двете инстанции.
Магистратите реферират и към факта, че през 2012 г. след отправено запитване на Административният съд във Варна, Съдът в Люксембург се е произнесъл и е постановил, че съгласно чл. 168 от Директивата „данъчнозадължено лице може да приспадне дължимия за доставените му стоки или услуги ДДС, ако те се използват за целите на неговата икономическа дейност“, изхождайки от това, че “разпоредбата цели да облекчи изцяло предприемача от тежестта на ДДС, който е дължим или платен в рамките на всички негови икономически дейности“.
Съгласно чл.10б от ЗДДС „данъчно задълженото лице има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона, когато направените разходи за изграждане, подобрение или ремонт на елементи на техническа инфраструктура са част от общите разходи на лицето и/или са елемент, формиращ цената на възмездни облагаеми доставки на стоки или услуги, извършени в рамките на икономическата дейност на това лице“, без значение дали доставката е безвъзмездна.
„Не може да се откаже възстановяване на данъчен кредит за данъчно задължено лице, което само формално не е осъществило насрещна престация за получаване на облагаемите стоки или услуги, ако те са свързани с неговата икономическа дейност, включително когато се използват за неговата стопанска дейност, т.е. тяхната стойност ще бъде включена в последващите облагаеми доставки“. Според САС, всяка доставка за която данъчно задълженото лице е вложило пари или ресурси трябва да се счита за възмездна.
Приема съдът в Люксембург
Конкретният казус е пример за системното несъобразяване на българските институции с Европейското право, като ВАС, защитавайки по-силната страна – държавата, нарушава основни принципи на общностното право.
Автор: Габриела Костова и Георги Георгиев
Image by wal_172619 from Pixabay
