Неминуемо осъществяването на фотоволтаичен проект е свързано с големи разходи, заради които често се използва финансиране от банка. По-долу ще разгледаме най-често търсените обезпечения от банките при финансиране на подобни проекти, а именно (I) залогът върху търговско предприятие; и (II) залогът върху дружествени дялове.

I. Залогът на търговско предприятие като обезпечение

А. Какво представлява?

Залогът на търговско предприятие е особен залог по реда на Закона за особените залози (ЗОЗ), т.е. такъв, при който длъжникът остава във владение на заложеното имущество. Съгласно сключения договор за целта Залогодателят предоставя на Заложния Кредитор (в случая финансиращата банка) обезпечение чрез залагане на всички активи в рамките на търговското предприятие.

Б. Защо това обезпечение се използва толкова често?

Основното предимство на залога на търговско предприятие в полза на Заложния Кредитор е, че обезпечението обхваща всички активи в заложеното предприятие на длъжника. В ползва на Залогодателя пък е фактът, че последният може да запази владението върху тези вещи, като това му позволява да продължи да използва заложените активи в ежедневната си дейност, за да изплати банковия кредит. Така кредиторът знае, че потенциално разполага с всичко, а длъжникът – че му е дадена реална възможност да изпълнява по задължението си, ползвайки активите на предприятието.

Залогът се вписва в общодостъпни публични регистри, поради което може лесно да бъде доведен до знанието на трети лица.

В. Какви активи влизат в търговското предприятие, предмет на залога?

Търговското предприятие се състои от всички материални и нематериални активи в предприятието на Залогодателя. Следователно активите могат да бъдат движими вещи и недвижими имоти; безналични ценни книжа (напр. облигации), вземания; индустриална собственост и др., съгласно дефиницията на търговско предприятие по Търговския закон.

Г. Може ли Залогодателят да се разпорежда със заложеното имущество?

Както цялото предприятие, така и отделните обекти, могат да бъдат отчуждавани, но само при наличие на предварително съгласие от Заложния Кредитор. При липса на такова съгласие купувачът придобива правата върху заложеното имущество, все още обременено със залога, т.е. купувачът придобива качеството на нов Залогодател, което е в негов ущърб.

Д. Какви са формалните изисквания за регистрация?

Договорът за залог за търговско предприятие се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на двете страни.

Залогът се вписва по партидата на залогодателя в Търговския регистър и в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ). За да бъде противопоставим на трети лица, придобиващи права върху отделни активи на заложеното предприятие, договорът за залог следва да бъде вписан и в другите публични регистри според вида на съответния актив (като Имотния регистър, Регистъра към Централен депозитар при безналични ценни книжа; Патентно ведомство при обекти на индустриална собственост; и др.).

Е. Кога и как Заложният Кредитор може да се удовлетвори от залога като реализира стойността му?

Кредиторът може да пристъпи към изпълнение върху заложеното предприятие, когато ответната страна по договора е в неизпълнение, забава, или е в несъстоятелност. За тази цел Заложният Кредитор назначава специален депозитар над дружеството-Залогодател, който замества собствения му управител, с което го прави неспособен да отчужди заложеното имущество. С други думи, към този момент дружеството-Залогодател вече е изцяло контролирано от Заложния Кредитор.

Кредиторът може по своя преценка да пристъпи към изпълнение чрез продажба на търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения или чрез продажба на отделните активи от заложеното предприятие. И в двата случая Заложният кредитор регистрира преминаването към изпълнение в ЦРОЗ, така че всяко разпореждане със заложеното имущество, извършено от Залогодателя след датата на тази регистрацията, да не може да бъде противопоставено на Заложния Кредитор.

Изпълнението върху заложеното предприятие може да се проведе от Заложения Кредитор чрез лична продажба по реда на Закона за особените залози или чрез публично изпълнение от съдебен изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс, като и двата вида имат своите специфики.

Ж. Каква е продължителността на регистрирания залог и какво се случва в случай на конкуренция между заложни кредитори и/или различни категории кредитори?

Залогът има действие за срок от 5 (пет) години от вписването му. В случай, че залогът е учреден като „първи по ред“, то Заложният Кредитор, в чиято полза е учреден, има предимство в удовлетворението на вземанията си пред следващите заложни кредитори до изтичане на 5-годишния срок. Разбира се, вече вписан залог може да бъде подновен без ограничение, но за да запазите статуса „първи по ред“, подновяването трябва да бъде вписано във всеки съответен регистър преди изтичането на 5-годишния срок. В противен случай, изпусналият срока Заложен Кредитор може единствено да впише наново залога, но вече като последващ спрямо останалите заложни кредитори.

В случай, че множество категории кредитори с други видове обезпечения предприемат принудително изпълнение, за да съберат вземанията си, Заложните Кредитори се считат за привилегировани и следователно с приоритет в техните искания за изпълнение.

II. Залог на дружествени дялове

A. Какво представлява залогът върху дялове?

Залогът върху дружествени дялове представлява обезпечение за плащане на дълг, който се вписва върху дяловете в капитал на дружество с ограничена отговорност или събирателно дружество. Въпреки че това поставя определени ограничения върху използването и прехвърлянето на дяловете, Залогодателят запазва собствеността върху дяловете и продължава да е титуляр на дивидентите от тях. Залогодател в случая е собственикът на дяловете, т.е. съдружник/ците в дружеството-длъжник или едноличният собственик на капитала.

Б. Защо се използва често?

Този залог обезпечава плащането на дълга по няколко начина:

1) В случай на неизпълнение на задълженията на длъжника, Заложният Кредитор може да използва залога върху дяловете, за да събере дълга, атакувайки самата структура на дружеството с потенциал да го прекрати. Т.е. длъжникът винаги трябва да взима интересите на Заложния кредитор предвид, под страх от санкция.

2) Заложният кредитор се ползва с привилегии, ако други кредитори на Залогодателя решат да предприемат принудително изпълнение и да използват дяловете като средство за събиране на дълга си, както и в процедури по несъстоятелност. Заложният кредитор би могъл да събере вземането си преди няколко категории кредитори, напр. кредитори без обезпечения, служители, държава и др.

3) Залогодателят не може да прехвърли правата си върху дяловете без изричното съгласие на Заложния Кредитор, т.е. дяловете са индиректно контролирани от Заложния Кредитор.

В. Регистрация и дерегистрация:

Договорът за залог на дялове се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите и се регистрира в Търговски регистър.

Принципно всяко прехвърляне на дялове също изисква регистрация в Търговския регистър. Ако дяловете са вече заложени, е необходимо изричното съгласие на Заложния Кредитор, като то се вписва в регистъра, за да бъде прехвърлянето валидно.

Отписването на залог на дялове може да бъде инициирано след изплащане на обезпеченото задължение или чрез изричното съгласие на Заложния Кредитор.

Г. Как работи?

В случай на неизпълнение на длъжника, Заложният Кредитор има право да пристъпи към изпълнение върху заложените дялове.

Изпълнителната процедура зависи от вида на дружеството, дяловете в чийто капитал са предмет на изпълнение:

1) При събирателно дружество Заложният Кредитор изпраща уведомление за прекратяване на дружеството и събира вземането си от ликвидационния дял на Залогодателите.

2) При дружество с ограничена отговорност Заложният Кредитор може да изпрати уведомление за прекратяване на правата на съдружниците и да поиска изплащане на стойността на заложените дялове според счетоводния им баланс.

Д. Правни недостатъци:

Основните правни недостатъци на това обезпечение са:

1) Залогът не включва възможност за използване на дивидентите като средство за събиране на дълга.

2) Реалната стойност на дяловете варира в следствие на икономическата активност на дружеството, следователно стойността на обезпечението също се променя. Настоящата статия представлява кратък обзор на обезпечителните методи по финансиране на фотоволтаични проекти и не бива да се възприема като правен съвет.

За всеки конкретен случай е необходимо да се ангажира професионален консултант, като нашият екип е готов да помогне

Автори: Адвокат Петя Норова и Адвокат Снежанка Балджиева.

Публикувано на: 10/04/2023

адв. Снежанка Балджиева

Снежанка Балджиева е адвокат с експертиза в сферата на облигационното и вещното право, както и в търговското и енергийното право. Притежава опит в процесуалното представителство и арбитража. От 2020 г. активно консултира инвеститори в проекти за изграждане на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, като дава правни становища по въпроси, свързани с корпоративното структуриране и регулаторната рамка и изготвя правни анализи.

адв. Петя Норова

Адвокат Петя Норова се занимава с практиката на адвокатското дружество в областта на вещното право, като има опит по въпросите на строителство, регулации и планиране. Адвокат Норова работи и в сферите на търговското право и процесуалното представителство, с което допринася за обслужването на широк кръг клиенти - както физически, така и юридически лица. Член на младата и енергична академична общност в кантората с част от колегите си, Петя постоянно допринася за развитието на адвокатското дружество в духа на академичността и пространната теоретична подготовка. Владее английски и италиански език.

Настоящата статия не представлява правен съвет и цели единствено да запознае читателите с техните права по темата. За повече информация по горните въпроси или при нужда от консултация, може да свържете се с нас на тел. +359 883 333 797 или чрез някои от другите канали за връзка с Адвокатско дружество „Георгиев и Петров“.