Много често страните в едно съдебно производстов не знаят или забравят, че в българското законодателство е предвиден специален ред, който цели да защити техните интереси, ако има достатъчно доказателство първоначално, въз основа на които да се прецени, че исковата молба е основателна. Именно поради тази причина, в серия от кратки статии ще ви запознаем подробно с характеристиките на Обезпечителното производство.
- Какво представлява обезпечението и кога се прибягва до него
- Какво е обезпечение в съдебен процес?
Всеки от вас е чувал от свой познат или партньор думи като: „осъдих го/я, но не мога да си събера парите“ или сходни.
В действителност един съдебен процес и едно съдебно решение, колкото и да са перфектни и да са във ваша полза, без възможността реално да бъдат изпълнени, нямат никакъв смисъл.
Именно тук идва обезпечението. То цели се да предостави предварителна защита на спорното право, докато процесът е висящ. Обезпечението на практика представлява предварително прилагане на последиците на съдебния акт, с цел да не се затрудни неговото изпълнение след приключване на делото.
- Какви са особеностите на обезпечителното производство:
С обезпечението се търси се бързина и изненада на другата страна, затова на нея не й се връчва препис от молбата, с която е поискано обезпечението.
На практика могат да се обезпечават всякакви искове, без значение от вида на търсената защита, като най-често се среща при осъдителните искове за парични вземания. При арбитражно дело, компетентен съд по обезпечението е държавният съд, а не арбитража.
Обезпечителни мерки се налагат и в изпълнителното производство от органа, пред който е висящо изпълнителното дело – частен съдебен изпълнител, държавен съдебен изпълнител или публичен изпълнител.
Възможно е обезпечението да се отнася до бъдещ иск/ иск по вече образувано съдебно производство. Тази особеност на обезпечителното производство всъщност има най-голямо практическо значение. Съвсем схематично, за да придобиете представа какво представлява обезпечението на бъдещ иск, то изглежда така:
Молба до съда –> Издаване на обезпечителна заповед –> Налагане на обезпечението (запор на сметка, възбрана на имот или друго) –> Уведомяване на длъжника за наложения запор –>Старт на същинския съдебен процес –> Приключване на делото с окончателен акт –> Удовлетворяване чрез наложеното обезпечение
Компетентен да разгледа обезпечителното дело е съдът, на който искът е подсъден като първа инстанция, по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение.
Молбата за налагане на обезпечение съдържа в себе си исковата молба, т.е. се обяснява кое е материалното право, чиято привременна защита ще се търси и наред с това
– всички изисквания към молбата за обезпечаване на иска. При уважаването на молбата съдът е длъжен да определи срок за предявяване на главния иск, като той не може да е по-дълъг от един месец.
- Защо да използвате обезпечителния процес за своята защита?
Именно уведомяването на длъжника след като вече обезпечителната мярка е наложена (паричните средства в банковата му сметка са запорира, забранено му е да се разпорежда с имота си или др.) е големия плюс на този процес, т.е. изненадата за длъжника и невъзможността му той да осуети своя кредитор да събере вземането си, когато спечели делото срещу него. И именно това е начинът да не се стига до ситуации като описаната в първото изречение на тази статия.
В нашата практика много често, при правилно наложена обезпечителна мярка, се стига до споразумение между страните и не се преминава към същински съдебен процес.
Обезпечителните мерки са средство за защита на вашите права, което може да бъде използвано с ефективност с помощта на опитни адвокати. Нашата кантора е тук, за да ви подкрепи и да ви предостави необходимата помощ в целия процес на защита на вашите интереси.
- Основания за допускане на обезпечението
След като разгледахме основните положения за обезпечението и за да продължим темата, трябва да разгледаме какви са основанията за допускането му.
Както обяснихме и в предходната ни статия, обезпечителните мерки са много силен инструмент за удовлетворяване (макар и неокончателно) интересите на кредиторите. Именно за това, съдът е изключително стриктен за спазването на основанията за допускане на обезпечителните мерки.
- Как изглеждат обобщено основанията за допускане на обезпечението?
За да се допусне една или повече обезпечителни мерки, трябва:
– без него за ищеца да бъде невъзможно или да се затрудни осъществяването на правата по решението ѝ
– искът да е подкрепен с убедителни писмени доказателства или да бъде представена гаранция в определен от съда.
2. Какви са конкретните изисквания, за да бъде допусната обезпечителната мярка?
В детайли, можем да обособим в отделни точки всички тези особености, съдържащи се в текста, посочен по-горе:
На първо място, искът следва да е допустим. Не е посочено изрично, но няма как да бъде преодоляно – съдът може да обезпечава само допустими искове. Това ще ищецът да има правен интерес, да са спазени (ако има) съответните преклузивни срокове, процесуална легитимация и др.
Ако съдът намери, че искът е допустим, за да допусне обезпечението, той трябва да прецени вероятната основателност на иска. Тук е най-съществената работа на адвоката – да убеди съда в една искова молба, едностранно, че вероятно правото е на негова страна.
На следващо място, съдът ще допусне обезпечението на иска наред с останалото и като искът е подкрепен с писмени доказателства. Това означава, че не всякакви писмени доказателства са годна основа за допускането, а само такива, които са в състояние да обусловят искане. Ако става въпрос за обжалване на допуснато обезпечение и с жалбата ответникът представи доказателства, които разколебават основателността на иска, въззивният съд следва да отмени иска за допускане на обезпечението.
При липса на писмени доказателства или при невъзможност да бъдат предоставени доказателства, обезпечение може да бъде допуснато и при предоставяне на парична гаранция в съответствие със ЗЗД. Може и да се кумулират двете неща – доказателства и гаранция, но обезпечение срещу гаранция може да се допусне и без писмени доказателства (но в този случай тя ще бъде много висока като стойност).
В практиката, гаранциите обикновено варират между 10-15 % от цената на иска.
Внасянето на гаранцията е важен момент и ищецът трябва да има финансовата готовност да я внесе. Съдът допуска обезпечението, ако в определен срок се депозира гаранцията – тогава обезпечителната заповед се предоставя на ищеца.
Какъв е смисълът на тази гаранция? На практика гаранцията е обезпечението на бъдещия иск, който ответникът би имал срещу ищеца, ако обезпечението се окаже неоправдано – не е предявен навреме; предявеният иск бъде отхвърлен; производството бъде прекратено.
Някои лица изрично са изключени от задължението да представят гаранция срещу обезпечение – държавата, държавните учреждения и лечебните заведения. Общините не са включени в изключението – спрямо тях може да се изисква гаранция.
3. Недопустимост на обезпечението:
Не се допуска обезпечение на иск за парично вземане срещу държавата, държавните учреждения, общините и лечебните заведения и върху вземания на лечебни заведения от Националната здравноосигурителна каса
Не се допуска обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на запор върху вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение.
4. Ролята на адвоката в процеса:
На практика пред адвоката, който изготвя една молба за допускане на обезпечение, стои почти целия труд, който той би положил и за един обикновен исков процес. Това е така, защото адвокатът на ищеца трябва едностранно да убеди съда, без да е чул гледната точка на ответника, че искът е вероятно основателен.
Именно във връзка с това препоръчваме в изготвянето на стратегия за събиране на едно вземане винаги да участва адвокат още от самото начало, за да може да се използва целия арсенал на процесуалните възможности, които кредиторите имат, за да удовлетворят своето вземане.
