- Видове обезпечителни мерки
Темата за видовете обезпечителни мерки е много интересна, защото когато ги изброява, законът използва израза „други подходящи мерки, определени от съда“. Това ще рече, че ако адвокатът на ищеца успее да измисли и аргументира каква обезпечителна мярка да бъде наложена срещу длъжника, то той може още на този етап да го сломи или прекърши (метафорично казано) и да го накара да удовлетвори интереса на своя кредитор.
Обезпечителните мерки, целят да се запази непроменено фактическото и правно положение, докато е висящ исковият процес относно спорното право. Затова обезпечителното производство е винаги функционално свързано с исковия процес, а доколкото подготвя успешния изход на принудителното удовлетворяване на правото – и с изпълнителния процес.
- Кои са все пак мерките, които законът предвижда?
Част от спомените в закона обезпечителни мерки са възбрана, запор, спиране от движение на МПС. Последното е допустима обезпечителна мярка само когато МПС е предмет на спор за собственост или предаване на някакво договорно основание.
Други подходящи мерки могат да са най-разнообразни в зависимост от предмета на спора, например: спиране на строителство, спиране изпълнението на бракоразводно решение в частта на родителските права, ако е предявен иск за изменяне на родителските права, запор на дялове и акции и т.н.
За да се наложи възбрана или запор, необходимо е да се представи пред съда доказателства, че имуществото е собственост на ответника.
Не може да се търси обезпечаване на имущество на лице, което не е страна по спора.
При запор на движима вещ трябва да се посочи в чие държане се намира тя.
Важно е да отбележим, че направените от страните разноски за обезпечението се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора в зависимост от крайния му изход.
По-долу ще разгледаме по-важните особености на най-често използваните обезпечителни мерки в практиката:
- Какво точно представлява възбраната като обезпечителна мярка?
Възбраната се вписва в Имотния регистър към Агенция по вписванията и дава възможност за предпочитително удовлетворяване на кредитора. Правното й действие е в насока да обезпечи възможността на кредитора в изпълнението да удовлетвори правата си от стойността на имота.
По същество възбраната цели да създаде непротивопоставимост на извършени разпореждания или учредяване на вещни права от страна на собственика на възбранения недвижим имот в полза на трети лица след нейното вписване. С други думи: при наложена възбрана, дори имотът да бъде продаден от длъжника, тази продажба не може да се противопостави на кредитора, вписал възбраната.
Обезпечителната и изпълнителна възбрана са пречка за разпоредителни действия с вещта, но само в случаите, когато разпореждането изхожда от самия длъжник. Тя цели да запази недвижимите имоти на длъжника в неговия патримониум и осигури ефективната реализация, чрез установената от закона непротивопоставимост на последвало наложената възбрана, разпореждане или учредяването на вещни права, извършени от собственика на имота.
Обезпечителната възбрана не е пречка за провеждането на принудително изпълнение върху имота, а правата на обезпечения кредитор се трансформират в право на присъединяване по право и право на участие в разпределението.
Възбраната върху недвижим имот като обезпечителна мярка е насочена към осигуряване на възможността за последващо провеждане на принудително изпълнение върху конкретен недвижим имот при успешна искова защита.
Вписаните възбрани не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези.
Възбраната върху недвижим имот като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК може да бъде наложена като обезпечение на бъдещ иск или във всяко положение на висящия исков процес до приключване на съдебното дирене във въззивното производство.
Наложената от съда или в изпълнението възбрана се вписва въз основа на властнически акт на компетентно длъжностно лице или учреждение и не се погасява. Вписването на възбрана има за цел да се даде гласност.
Щом веднъж възбраната е вписана, всякакви разпореждания на длъжника с имота са недействителни спрямо взискателя, без значение дали третото лице е знаело за възбраната или не е знаело, без значение дали, е придобило възбранения имот от длъжника възмездно или безвъзмездно или дали е получило владение на имота.
Нужда от обезпечителната мярка „възбрана“ възниква когато се преследва ефектът на непротивопоставимост на извършено след възбраната прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижимия имот от ответника. Вписването на възбрана обаче има и друг ефект – претенцията на кредитора придобива публичност.
3. Какво представлява запорът?
Запорът се налага с акт на съдебен изпълнител (частен или държавен) или публичен изпълнител на НАП. Запор се налага върху движими вещи (автомобили или мишини най-често), ценни книги и вземания.
На практика се запорират банкови сметки, депозити, вложени вещи в банкови трезори, трудово възнаграждение и други. Запорът се извършва по искане на кредитора. Има два вида запори:
- Обезпечителен запор – той се налага въз основа на обезпечителна заповед (когато се налага преди приключване на съдебния процес)
- Изпълнителен запор – въз основа на съдебно решение, изпълнителен лист или друг съдебен акт, който подлежи на изпълнение.
След запорирането, длъжникът не може да се разпорежда с вещта или вземането си. Той няма право да прехвърля средства, да се разпорежда с автомобила си, да унищожи вещта или други.
4. Ролята на адвоката в процеса:
В тази статия отново искаме да обърнем внимание на нуждата от консултация с опитен адвокат и от правилно конструиране на стратегията, когато се касае за избор на обезпечителни мерки.
Ако например се искат няколко обезпечителни мерки, трябва да се държи сметка за момента, в който длъжникът ще бъде уведомен за първата от тях (защото не винаги те се налагат по едно и също време).
Също така, кредиторът трябва да прецени риска да не се стигне до т.нар. в практиката „свръхобезпечение“, което пък би дало основание на длъжника да обжалва допуснатото обезпечение и много други особености, за които адвокатът трябва да предупреди своя клиент своевременно и заедно за изберат печелившата стратегия.
