Вреди вследствие отмяната на изискванията на СУПТО към Наредба Н- 18

Предистория:

Наредба Н-18 е подзаконов нормативен акт, който най-общо казано урежда начина, по който търговците (юридически или физически лица) отчитат извършените от тях продажби на стоки и услуги и респективно декларират оборотите си в Националната агенция по приходите. Наредбата е създадена през 2006 г. и към онзи момент е била работеща, като с течение на времето тя остаряваше морално и не успяваше да догони бизнеса и всички иновации при различните платежни инструменти, като по този начин се създаваше добра възможност и условия за проспериране на т.нар сива икономика. Разбира се, морално остарелите разпоредби на Наредба Н-18 скоропостижно бяха игнорирани от немалка част от бизнеса, като всеки се съсредоточи върху това да развива собствените си идеи. Общо взето важното нещо в Наредба, синтезирано в едно изречение е: „За всички извършени продажби на стоки и услуги се издава касов бон.“

Всичко вървеше добре, докато преди около 2 години, държавата, в лицето на Министерство на финансите, реши, че всички касови (фискални) апарати подлежат на подмяна, откъм софтуерно и хардуерно естество. Причините затова могат да са много, но официалната и прокламирана е – борба със сивата икономика и лимитиране на възможностите търговци да прикриват реалния си обем на приходи. Някой от промените включваха реално поддаване на информация от фискалния апарат на всеки 5 минути(при предишно отчитане веднъж дневно), сканиране на QR kодове и други. С предложените текстове в Наредба Н-18 НАП направи опит да регламентира софтуера, който бизнеса ползва, за да знае неща като: колко и на каква цена е купил търговеца, колко и на каква цена е продал, каква печалба е реализирал, от кого и как си е получил плащанията и от кого не, от кого доставя, на кого колко дължи, къде държи стоката, на кого и как продава и т.н и т.н ( разбира се, държавата нямаше как да регламентира тези бизнеси, които водеха подобна статистика в тефтери, но и резонно възниква въпроса колко от бизнесите през 2020 г. ползват все още института „на пирона“, за да помнят своите длъжници).

Обновената наредба казваше, че всеки програмен продукт, който по някакъв начин събира в структуриран вид данни относно цени, количества, продажби, контрагенти и т. н. е т. нар. СУПТО (софтуер за управление на продажбите в търговските обекти). А всеки СУПТО следваше да бъде одобрен предварително от НАП. От своя страна всеки софтуер, който ползваше бизнеса с цел разплащане и поддържане на база данни за своя бизнес се оказваше СУПТО ( в това число и екселски таблици). Всички участници в тази амалгама от правни и икономически абсурди бяха потърпевши – търговци, платежни оператори и разработчици на софтуер за фискални апарати.

Няколко пъти сроковете в Наредба Н-18 бяха удължавани и на бизнеса се даваше нов времеви отрязък, през който да се адаптират и разберат какво точно се изисква от тях, за да могат да въведат новостите в своята дейност. На страницата на НАП бяха публикувани въпроси и отговори, на различни казуси, както и допълнителна информация за приложението на Наредбата. Лошото бе, че почти всяка трета фирма бе отделен казус, като по този начин се генерираха стотици страници разяснение за приложението на Наредбата.  Нормално, редица съвестни бизнеси похарчиха немалки суми, в закупуването на нови касови апарати и нов софтуер. С държавен вестник № 68 от 31.07.2020 г. бяха обнародвани последните изменения в злополучната Наредба Н-18, като за пореден път срокът за нейното въвеждане при всички търговци бе удължен до 28.02.2021 г. Няколко часа по-късно същия ден – 31.07.2020 г., Министерство на финансите анонсираха, чрез съобщение на своя сайт, че се отказват от изискванията за СУПТО в Наредба Н-18. От ведомството заявяват, че това ще стане с промени в Закона за ДДС. След като те станат факт (което вероятно ще е след 1-ви септември, защото парламентът е в отпуск в момента), от министерството ще отменят „въведените технически и други изисквания по отношение на СУПТО“.

Настояще и бъдеще:

Както споменахме в горните редове – доста бизнеси направиха немалки разходи за закупуването на нов софтуер и хардуер, който да отговаря на новите изискванията в Наредба Н-18. С оглед на съобщението на Министерство на финансите, че ще се отменят въведените „технически и други изисквания по отношение на СУПТО“ излиза, че тези разходи направени от търговците са били ненужни, тъй като текстовете, които ги задължават да има такъв софтуер и хардуер ще бъдат отменени. Характерното е, че в нито един момент бизнесът не е бил задължен да въвежда горецитираните промени в своите касови апарати, тъй като срокът, в който трябваше да го направят и бе визиран Наредба Н-18 постоянно се удължаваше, като за последно това бе сторено и стана на 28.02.2021 г.  Хаосът с Наредба Н-18 е пример как липсата на добре изготвена оценка за въздействието при въвеждането на нова нормативна рамка може да има дългосрочни негативни последици, което е и в нарушение на чл. чл.18а от Закона за нормативните актове.

 Нарушено право:

 С действията си касаещи внедряването и на техническите изисквания на СУПТО към Наредба Н-18, законодателят ни, в лицето на Министерство на финансите причини немалки вреди на бизнеса.

По този начин наруши принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания – два основополагащи принципа на Правото на Европейския съюз.

Тези принципи не са абсолютни и трябва да се съотнасят към други принципи на правото, сред които и принципите на законност и справедливост и забрана на произвола на изпълнителната власт. В свои решения Съдът на европейската общност изследва административното право на държавите членки, за да стигне до извод, че издадените благоприятни административни актове (в полза на служители на Европейската общност за въглища и стомана) не могат да бъдат едностранно оттеглени, когато същите са законосъобразни. В този случай справедливо е разрешението, според което публичните органи, създали положение, при което могат да възникнат оправдани правни очаквания за правен субект, са длъжни да приемат последиците, произтекли от собственото им поведение. Според постоянната практика на СЕС принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се спазват от институциите на Европейския съюз, но също така и от държавите членки при упражняване на правомощията, предоставени им от производното право на Съюза. Макар и тези принципи да не са изрично прогласени в български нормативен акт, то националното ни законодателство по прилагането на правото на ЕС също трябва да отговаря на условията за яснота, предвидимост и последователност. За ефективното приложение на правото на ЕС не е необходим опосредяващ тълкувателен акт на съдебната власт. Националният съдия е и съдия, който отговаря за правилното приложение на правото на ЕС.