смяна на пол

Настоящият материал има за цел да изложи накратко юридическите предпоставки за смяна на пола, както и да засегне някои от медицинските такива за подобна промяна.

Не целим да коментираме моралната или религиозна страна на проблема за смяната на пола, но тъй като желаем да се придържаме към обективността – и те ще бъдат щриховани. Секуляризираният характер на  държавно устройството на България, т.е отделяне на светската държава от църквата, прави един подобен казус – за смяна на пола, по-скоро личен избор и светоусещане, принадлежащо почти изцяло във волята на отделния индивид, а не толкова да е предмет на институционална регулация.

Да, държавата има задължение да уреди законодателната рамка на подобни действия, но не и да навлиза в интимния избор на отделния индивид относно това какъв следва е неговия пол. Не следва да се подкрепи един от мотивите в Решение № 119/14.2.2019 г по гр.дело № 4104/17 г. на ВКС, че  „християнството свързва полът с мъжкото и женското начало, които са с божествен произход“  именно поради гореизложеното.

Правото е призвано да регулира социалните явления в нашия живот. И то следва да го направи. След години на диаметрално различни решения на съдилищата в България, в края на април месец 2020 г., Върховния касационен съд спря производство за промяна на пол по гр.д.698/20 г. по описа на IV с-в, с който е бил сезиран и предложи на Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд да се постанови тълкувателно решение по въпроса : Допустимо ли е и при какви предпоставки, да бъде допусната юридическа промяна на пола при установена транссексуалност на молителя. Ще очакваме с нетърпение решението на върховните съдии, което ще покаже пътят на тази толкова дискусионна тема.

Медицински аспекти при смяна на пола:

Полът е основен елемент от гражданската регистрация (чл. 8, ал. 1, т. 3 Закон за гражданската регистрация). Той е част от съдържанието на актовете за гражданско състояние: акт за раждане (чл. 45, ал. 1, т. 8 ЗГР), акт за сключване на граждански брак (чл. 53, т. 5 ЗГР) и акт за смърт (чл. 60, ал. 1, т. 7 ЗГР). Имената на българските граждани (собствено, бащино и фамилно) се определят по ред, посочен в закона и по правило и зависят от неговия пол (глава II, раздел II). Съобразно пола се определя и ЕГН (чл. 11 и Наредбата по чл. 113, ал. 1 ЗГР).

Редици медицински заболявания, могат да доведат до нуждата от смяна на биологичния пол (Синдромът на Търнър (засягащ хромозомния пол);  Синдромът на Сойер (отнасящ се до гонадния пол); вродена надбъбречна хиперплазия; интерсексуалност ( това е по-обширното понятие и под неговата шапка влиза и познатия на всички ни – хермафродитизъм – лицето притежава половите белези и на двата пола; Синдром на Клайнфелтер; Мъже с кариотип 46XX; Синдром на „изчезналите тестиси“; мъжки псевдохермафродитизъм; женски пресвдохермафродитизъм)*

В чл. 9, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), който предвижда смяна на българските лични документи при промяна на пола: при промяна на имената, единния граждански номер (личния номер/личен номер на чужденец), пола, гражданството или при настъпили съществени и трайни изменения на образа лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на нови български лични документи в срок до 30 дни. Не съществува обаче каквато и да е било правна уредба на самото извършване на промяната на пола.

Европейско законодателство

В своята практика Съдът по правата на човека в Страсбург приема, че въпросът за нехарактерната полова идентификация (транссексуалността) попада в обхвата на защитата по чл. 8 Европейската конвеция за правата на човека. Съгласно чл. 7 от Харатата на основните права на Европейски съюз, всеки има право на зачитане на неговия личен живот. В обхвата на чл. 7 попада и личната идентичност, а тя включва и половата идентификация на всеки гражданин на държава-член на Европейския съюз.

В препоръка CM/Rec(2010)5 на Комитета на министрите на Съвета на Европа, съгласно която изискванията за правно признаване на променения пол трябва да бъдат изчистени от оскърбителни или прибягващи до злоупотреба изисквания. В решението се посочва и призива на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа държавите-членки да гарантират правото на транссексуалните хора на лични документи, отговарящи на тяхната полова идентичност, без за това да се изисква стерилизация или друга медицинска процедура, като извършена оперативна промяна на пола или хормонална терапия. В решението си Европейския съд за правата на човека приема позицията, че принципът за уважаване на физическия интегритет на жалбоподателя изключва всяко изискване към него, целящо постоянна стерилизация. Според Съда подобна намеса не е необходима в едно демократично общество.

Смяна на пола в България

Материално-правните предпоставки за такава промяна следва да се изведат и от характера на правото по чл. 8 ЕКПЧ. Те са две: медицински критерий (състояние на транссексуалност) и юридически критерий (сериозно и непоколебимо решение за промяна на биологичния пол поради изпълняваната психична и социална полова роля). Първият се доказва чрез комплексна медицинска експертиза, а вторият – с помощта на всички доказателствени средства по Граждански процесуалния кодекс (ГПК). Изследва се и мотивацията на лицето – дали промяната на пола се извършва по негово произволно желание и за удоволствие, или е свързана с преодоляването на препятствия и страдания, които лицето изпитва поради разминаването между юридическия и психологическия му пол.  

Производството е охранително и се развива съгласно правилата в глава 49 от ГПК.  Съдебната ни практика, с малки изключения, застъпва правилната теза, че на транссексуалните лица, които са български граждани, не може да се вмени в задължение извършване на хирургическа операция за модификация на тялото против тяхната воля като предпоставка за промяна на вписания в акта за раждане пол, тъй като допустимостта на такава интервенция, без предварително полът да е променен по съдебен ред е спорна поради престъплението съгласно чл. 128 Наказателен кодекс ( причиняването на детеродна неспособност се смята за тежка телесна повреда като предвиденото наказанието варира от 3 до 10 години лишава от свобода).

Заключение

Правото на промяна на пола дава възможност на хората, които не възприемат социалната роля на „рождения“ си пол, по-лесно да се „освободят“ от него и с промененото си тяло да се впишат в избраната от тях социална полова идентичност. Тези лица се държат като представители на противоположния пол, промяната на пола само премахва противоречието между тяхното поведение и тяхната биология. Следва да се изтъкне и факта че признаването и упражняването на подобна възможност не вреди на останалите правни субекти. Дали желанието на лицата да променят своя пол следва да се  разглежда като полово отклонение или като част от правото на личностна (полова) идентичност е все още дискусионно.

От друга страна, законодателят е редно да регулира тези сравнително нови фактически отношения, защото са възможни и различни злоупотреби с такова право, като например промяна на пола за използването на социални привилегии. Наблюдава се и обществена дискриминация на хората, които са променили пола си. Също така е възможно да се прояват девиации що касае семейно-правните отношения ( следва да се сподели мнението, че е нежелателно да се създават форми като „мъж-майка“ ( при трансексуални мъже, които за запазили женските си първичните полови белези), защото това неминуемо ще усложни в пъти повече правния мир и ще доведе до повече объркания, отколкото би разрешило.

_____________________________________________________________________________________________________________

* Медицинският аспект на всеки един от тези синдроми е достатъчно сложен, но ще се опитаме да изброим част от симптомите на всеки един от тях:

Синдром на Kleinfelter – кариотип 47 ХХY (принципно при мъжете е 46 ХУ) т.е при тях има една хромозома Х повече (тризомия ХХУ също се нарича) в резултат на НЕразделяне на половите хромозоми у майката при първо мейотично делене или в резултат на оплождане на нормална яйцеклетка със сперматозоид с Х и У хромозоми.

Синдром на изчезналите тестиси – Болните са с кариотип 46,ХУ, с нормално диференцирани в мъжка посока външни и вътрешни полови органи, НО без гонадна тъкан. Тестисите, или един от тях, са функционирали в първите 12 гестационни седмици, когато половите органи се оформят, и след това са изчезнали по неизвестни причини. Подозира се при всички случаи на двустранен крипторхизъм.

Истински хермафродитизъм – У един и същ индивид има яйчникова и тестикуларна тъкан. Диференцирането на вътрешните и външните гениталии е твърде различно, най-често те са междиннополови. Рядко се среща. Лечение: На индивидите с мъжки облик се отстранява яйчниковата тъкан; когато фенотипът е женски, премахва се тестикуларната тъкан. Ако се извърщи цялостна гонадектомия , назначава се заместващо лечение с полови хормони в съответствие с фенотипа. Тук проблемът е, че родителите взимат решение затова какъв пол да бъде детето им, като остава неясен въпросът когато това лице стане възрастно – как ще се чувства.

Мъжки псевдохермафродитизъм – хромозомният и гонадният пол са мъжки, но гениталните канали и външните полови органи не са маскулинизирани напълно.

ВНХ – вродена надбъбречна хиперплазия, полова форма – В резултат на ензимен блок настъпва, повишено натрупване на стероиди и вирилизация при момичетата.

Проста вирилизация – започва още вътреутробно и момичетата се раждат с интерсексуализирани гниталии в различна степен, а при момчетата иразвитието на външните гениталии е стимулирано в изосексуална насока. Още при раждането прави впечатление по-голям размер на члена при момчета (малки херкулесовци) и по-усилено мъховидно окосмяване в пубисната област при момичета.  

Синдром на мъже с кариотип 46,ХХ (XX males) Индивидите са с женски кариотип, но фенотипно (външна изява) са мъже. Честотата е 1:20000-30000. Болните имат мъжки фенотип и съзнание и принадлежност към мъжкия пол. Обикновено са по-ниски от здрави мъже, но по-високи средно отнормалните жени. Среща се гинекомастия, хипоспадия, крипторхизъм, тестиси с обем 1-2 мл. Сперматогенезата е нарушена и често има азооспермия. Генетично са жени.

Публикувано на: 18/05/2020

адв. Димитър Петров

Адвокат Димитър Петров е практикуващ адвокат от 2016 г. и има дългогодишен опит като правен консултант в няколко големи търговски дружества. Специализирал е в сферата на гражданското и административното право. Тясна специализация в успешни съдебни производства срещу монополистите в сферaта на комуналните услуги. Докторант в катедра „Обща теория на правото” към Софийски университет “Св. Климент Охридски”.

Настоящата статия не представлява правен съвет и цели единствено да запознае читателите с техните права по темата. За повече информация по горните въпроси или при нужда от консултация, може да свържете се с нас на тел. +359 883 333 797 или чрез някои от другите канали за връзка с Адвокатско дружество „Георгиев и Петров“.