Замисълът на дружеството с променлив капитал е да даде тласък на хора с големи идеи и план за действие.

ДПК е очакваният нови тип дружество, предложен в законопроект за изменение на Търговския закон, внесен на 19.10.2022 г. и преминал първо гласуване на 21.12.2022г. Макар и все още изчакващо второ гласуване в Народното събрание, за да бъде ефективно прието в правния мир, настоящата статия цели да покаже предимствата на ДПК за развитието българската start-up общност.

ДПК съчетава в себе си предимствата на дружеството с ограничена отговорност (ООД) и акционерното дружество (АД) в едно. Благодарение на гъвкавата му структура и перспективен замисъл, стъпващ на западно европейски правна теория и опит, ДПК ще предостави на start-up ентусиастите, предприемачите и инвеститорите (особено в технологичния сектор) инструмент, който адекватно и в крак с времето да обслужва интересите на start-up сцената.

Замисълът на ДПК е да даде тласък на хора с големи идеи и план за действие да ги реализират като:

  1. открият дружество с нисък начален капитал, инкорпориращо идеята им;
  2. изберат най-подходящия метод на управление за дружеството;
  3. развият идеята в него с работа и/или с помощ на квалифицирани специалисти;
  4. привлекат външни инвеститори и свободно договарят с тях условия на участие;
  5. новото дружество да стане конкурентноспособен субект в пазарната среда и потенциално дяловете му да се търгуват публично.

Познати и заимствани от ООД и АД, главните визирани предимства на ДПК, наред с всички други, са 1) ниския начален капитал, 2) избора и гъвкавостта в метода на управление, и 3) потенциалната възможност за публично предлагане на дялове на регулирани пазари.

Участниците в ДПК ще имат свобода да уредят неговата структура, органи на управление, правила на работа, ограничения и привилегии и др., които да запишат в дружествен договор (ДД). Затова и този документ ще има най-голяма организационна меродавност за ДПК, след императивните норми на закона.

ДПК, бидейки смесица донякъде от персонално и предимно капиталово дружество, се характеризира с наличие на 1) капитал; 2) дялово разпределение; 3) органи на управление, както и 4) някои нови моменти по участието и придобиване на дялове и 5) преобразуване.

Най-особената характеристика на ДПК се крие в името му – неговият променлив капитал. За разлика от съществуващите капиталови дружества, цифрата на капитала в ДПК се предвижда да не бъде обявявана в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ, а да бъде само счетоводно записвана и отчитана на годишна база. По този начин ще се отразява и съответното му увеличение и/или постъпване на инвестиции. Допълнително, практически минималният номинален размер на един дял може да е 1 стотинка. Разбира се, формалната логика води до заключение, че минималният брой дялове би трябвало отново да е два, както при ООД, макар и да не е изрично закрепено в законопроекта. Това визира само номиналната стойност на дяловете в капитала, необходима фиксиране на съотношение на притежаваните от съдружниците дяловете, докато реалната им стойност може да надхвърля номиналната в пъти, каквато е и целта тук.

На въпроса „А кой е съдружник в ДПК и как мога да имам гаранция за неговото състояние и легитимност?“ законодателят е преценил да се подходи с метода на АД – ще се води специална Книга на съдружниците, по аналог на книга на акционерите. В нея ще се вписват всички текущи съдружници, размера на дяловете им, привилегии по тях, прехвърляния и т.н. Съответно, по вписванията в Книгата на съдружниците ще се преценя и кворума и валидността на провежданите общи събрания. Предвидено е съдружниците да имат достъп до нея, а трети лица – при определени условия.

Дадена свобода на съдружниците да уговорят дружествените дялове да могат да предоставят повече права на съдружниците, отново по пример уредбата за акции в АД, или да имат допълнителни ограничения. Въвеждат се право на вето, право на придобиване на глас при първоначална липса на такъв, право на допълнителни дивиденти и др. подобни. Също така се дава кратка уредба на залегналото в практиката при прехвърляне на дялове право на първи отказ, на привличане, на присъединяване и др. Въведенa е и възможност за ограничаване на разпореждане с дялове, примерно в случай на предстояща или налична инвестиция и необходимост от „заключване“ на участието в дружеството за определен период от време. Спрямо уговореното в ДД, прехвърляне на дружествени дялове ще може да се случва както свободно, така и при спазване на уговорени условия. Форма на договора е опростена – обикновена писмена, вместо нотариална заверка на подписи и съдържание както е при ООД. След придобиването на дялове, новият съдружник следва да бъде вписан в книгата на съдружниците от съответния управителен орган. Дружественият дял в ДПК е и наследим, и ако друго не е уговорено в ДД на наследници се дава срок от 3 месеца от откриване на наследството да заявят дали ще участват в дружеството, наравно с другите съдружници, или само да се възползват от стойността на дружествения дял на наследодателя към момента на неговата смърт.

Органите на ДПК са общото събрание на съдружниците (или едноличен собственик) и управителният орган. Относно компетенциите, свикването, провеждането, кворума и решенията на общото събрание, то и тук това е върховният орган на управление на дружество, като компетенциите съответстват на тези в общите събрания на ООД и АД. Съдружниците в ДПК са свободни да добавят и още компетенции в съответствие със закона, като ги заложат в ДД.

Управителният орган, сам по себе си, може да бъде както едноличен (Управител), така и колективен (Управителен съвет/УС) – изборът е оставен в ръцете на съдружниците. Така последните най-добре могат да преценят кой метод на управление е най-подходящ за тях, какви правила на управление и срокове да въведат и дали в определен етап трябва да се сменят. Няма въведено ограничение за броя на членовете в един колективен УС, но има такова за представителите на дружеството, както в АД. Отговорностите да членовете на УС също са сходни на тези като в АД. Грижата, която членовете му са длъжни да полагат, е като на „добър търговец“, т.е. висша форма на професионализъм, като трябва да съобразяват риска от дейността с очаквания доход за дружеството. Макар и капиталът да не се вписва в регистъра, то представителите задължително следва да се впишат, за гаранция за всички трети лица, че валидно встъпват в отношения с дружеството. В тази връзка, в законопроекта е въведена и възможността при предоставяне на съгласие на управител (член на УС) за удостоверяване на подпис и с квалифициран електронен подпис, освен по традиционния за момента начин с нотариална заверка на подпис.

Както стана дума, идеята е ДПК да даде лесен старт за развитието на идея, която може да се монетаризира. Развитието ѝ често е свързано с привличане на специалисти, чиито знания и опит да допринесат за увеличаването на стойността на start-up продукта. Законодателят тук е преценил да уреди, макар и накратко, доста срещания в практиката въпрос по предоставянето на право за изкупуване на дялове или т.нар. вестинг („vesting“) опции. Макар и не изцяло уреден в българското право, вестинг договорът си прокарва място на местния пазар, с което се стимулират служителите да работят за предприятие като за своя собственост. С новата уредба за ДПК законодателят уточнява, че предлагането на такъв тип дялове ще бъде директно от дружеството, т.е. относно притежавани от последното дялове само в себе си, които не може да са повече от 50 % от собствения капитал. Поставено е и ограничение, че дяловете, придобити нови съдружници чрез вестинг договори не могат да бъдат повече от 15% от дружествения капитал, и са въведени правила за отчитането на този процент на годишна база пред Общото събрание.

Другата страна на монетата при предоставения улеснен старт на ДПК е и необходимостта да се гарантира търговския оборот при неговото съществуване. Законодателят е предвидил тази защита да се постига чрез задължително преобразуване на ДПК при определени условия. Т.е. практически ДПК ще има условно ограничен срок на съществуване като такова.

Съгласно законопроекта въпросните нови ДПК за начало могат да са само микро- и малки предприятия, по смисъла на Закона за малките и средни предприятия, като критериите за определяне са средносписъчния брой на персонала и годишния оборот (или стойност на активите). За момента това ще са предприятия с персонал под 10 души и оборот до 3 900 000 лв. за микро предприятие, и съответно – персонал под 50 души и годишен оборот, който не превишава 19 500 000 лв. за малки предприятия. Ако след първата година на съществуването си ДПК премине прага на микро- или малко предприятие, то следва да се преобразува по реда на Търговския закон в ООД или АД (при планове за публично предлагане на ценни книжа на регулирани пазари) в срок до края на следващата финансова година. Законопроектът подчертава, че при преобразуване ДПК следва да се третира като персонално, а не капиталово дружество.

Поставен е фокус и върху предотвратяване на злоупотреба с ДПК, събрали огромни инвестиции и не извършващи дейност, подобно на кухи дружества (shell companies). Затова законодателят е дал правомощия на прокурора да прекрати дружеството с иск до окръжния съд, ако не се състои в срок задължителното преобразуване.

Независимо дали целите да учредите ДПК, да участвате в такова или да придобиете вестинг опции, може да се свържете с нашия екип, за да получите консултация по идеалното за Вас решение.

Настоящият материал е актуален към 16.01.2023 г.


Публикувано на: 14/01/2023

Avatar photo

Марин Сарафов

Адвокат Марин Сарафов е вписан в Софийска адвокатска колегия от 2019 г. Притежава знания и практически опит в търговското, дружественото и облигационното право, придобит в международна корпоративна кантора при обслужване както на местни, така и на чуждестранни клиенти, навлизащи на българския пазар.

Настоящата статия не представлява правен съвет и цели единствено да запознае читателите с техните права по темата. За повече информация по горните въпроси или при нужда от консултация, може да свържете се с нас на тел. +359 883 333 797 или чрез някои от другите канали за връзка с Адвокатско дружество „Георгиев и Петров“.