Вестинг договори
Договорът за вестинг (или вестинг опция, от англ. “vesting”) представлява способ, чрез който определено физическо лице, работещо в едно дружество (най-често негов служител по трудов договор, ръководител на отдел, дори управител и/или консултант), придобива право (опцията) да получи дял от самото дружество при определени условия.
Целта е чрез сключването на такъв договор съответното лице да се стимулира да полага грижи и усилия за развитието на дружеството с идеята, че работи за нещо свое в бъдеще.
Този тип отношения са често срещани в американското и немското право, като съответният тип дружества при наемането на нов служител включват въпросния вестинг договор като част от всички други придобивки по главното му правоотношение.
Това е особено характерно за start-up компаниите, като в началото на живота им специалисти биват привлечени чрез вестинг договор да дадат силен старт на развитието на новата компания чрез експертните си знания, след което да получат и съответен дял от компанията.
Макар и неуреден в българското право изцяло, вестинг договорът си проправя път и на българския пазар, под влиянието на чуждестранни компании, които искат да стимулират служителите си в България. Страни по такъв договор са лицето, което ще получи вестинг опцията (бенефициерът), и съответното дружество, в което ще се придобият дялове/акции. Има случаи, в които на служител в българско дружество, притежавано от чуждестранно дружество-майка, се предлага вестинг опция за придобиване на дял директно в чуждестранното дружество-майка.
Един вестинг договор се характеризира най-вече със следните елементи:
- вестинг период;
- цели за постигане по време на вестинг периода;
- изтичането на вестинг периода и придобиване на правото за упражняване на опция;
- упражняването на опцията и придобиване на дялове/акции.
Вестинг периодът представлява период от време, договорен между страните, през който бенефициерът трябва да полага особени усилия и грижа за съответното дружество, както и разбира се, да не го напуска. В повечето случаи през този период бенефициерът е необходимо да покрива и допълнителни критерии или да постига определени цели, като например:
- Постигане на определени финансови резултати;
- Сключване на определен брой сделки;
- Привличане на определен брой клиенти;
- Поддържане на качество на изпълнение над средно ниво;
- Спазване на задължение за липса на конкурентна дейност, и др.
За съответния бенефициер е важно да прецени дали сроковете и условията за постигане на заложените цели са обективни.
След изтичането на вестинг периода (и покриването на другите критерии, ако такива са заложени) за бенефициера по договора се отключва правото или опцията да придобие уговорената в договора част от дяловете/акциите в дружеството. В договора може да е уговорен и механизъм за постъпателно придобиване на правото върху определение части от дяловете/акциите до достигане на пълния им уговорен брой – например на всяко 3-месечие да се придобива право върху 25% от целия уговорен размер, като сумарно за 1 година ще бъде придобито правото върху 100%.
Важно е да се отбележи, че придобиването на дялове/акции не става автоматично с изтичането на срока, а бенефициерът става титуляр на право да придобие съответните дялове/акции. Именно тук е критичният момент, тъй като пред титуляря на вестинг опцията, се откриват множество възможности.
Ако съответният бенефициер познава добре бизнес средата, в която дружеството оперира, той ще може да направи прогноза дали скоро стойността на дяловете/акциите на дружеството ще нарасне. В този случай титулярят би упражнил опцията по-рано, придобивайки съответните дялове/акции на ниска цена, след което да изчака тяхната стойност да нарасне многократно и да ги продаде на печалба. Такъв момент може да е и външно финансиране от т.нар. “бизнес ангели“ – инвеститори в бурно развиращи се млади компании.
Разбира се, бенефициерът може и просто да иска да остане съдружник в дружеството и да получава периодично дивиденти, разпределени между съдружниците/акционерите при реализиране на печалба. Хипотезата е, че съответният служител е спомогнал доста за развитието на дружеството и ще може да се ползва от облагите за съдружниците. Поради това някои дружества често включват вестинг опцията и като допълнителна придобивка в пенсионен план на служител.
В тази хипотеза е важно да се отбележи, че в повечето случаи има лимити на размера участие, което бенефициерът може да придобие. Според чуждестранните правни доктрини това участие може да е до около 10% от дружествения капитал. Това практически не е достатъчно в обем за вземане на управленски решения от компетенциите на общото събрание на дружеството, но не е и търсената цел за бенефициера.
Във всеки случай, независимо дали бенефициерът ще реши да упражни вестинг опцията, придобивайки дялове или ще остане само с правото си, то той е винаги в една изгодна позиция – да придобие част от дружеството и да препродаде на печалба или да очаква дивиденти от участието си. Поради тази причина vesting договорите са една допълнителна стимулация за полагането на по-висока грижа към работата като към своя собственост.
Виртуални дялове/ акции – VSOP договори
Считани за подкатегория на договорите за вестинг опция са и т.нар. VSOP (Virtual Stock Option) договори, или договори за „виртуални“ дялове/акции. VSOP договорите могат да съдържат елементи от вестинг договорите като вестинг периода и заложените цел за достигане на вестинг опцията. Във VSOP случаите, обаче, лицето не получава право да придобие дялово участие в дружеството, т.е. не става съдружник/акционер, а само придобива право на вземане при печалба или при увеличената стойност на дялове на вече съществуващите съдружници. Т.е. за титуляря възниква облигационно право на вземане, прикрепено към определена договорена бройка дялове в хипотезата на увеличаване на стойността им.
Такова увеличаваме може да е отново в резултат на външно финансиране, или високи финансови постижения на дружеството, резултат от усилията на служителя. Във VSOP договора титулярът на вземането не става съдружник (не придобива реални дялове, а „виртуални“ – стойността им), като участието му съответно няма да включва други съдружнически права, били те и миноритарни.
За титуляра на вестинг опцията (или VSOP) е важно какъв е данъчният ефект от сключването на такъв тип договор. Към момента Националната агенция за приходите клони в повечето случаи към разбирането, че данъчната тежест за титуляря на опцията възниква към момента на упражняване на вестинг опцията, т.е. към момента на реалното придобиване на дялове/акции.
Голямо приложение вестинг договорите се очаква да имат в плануваната нова форма на търговско сдружаване, а именно т.нар. дружество с променлив капитал (ДПК), която в по-адекватна степен да обслужва съвременния търговски оборот, предоставяйки повече гъвкави възможности за участие в бизнеса. В случай че се интересувате от ползите и рисковете за Вас, независимо дали сте от страната на бенефициера или на предлагащото дружество, можете да се обърнете за консултация към нашия екип.
