Какви са промените в трудовоправните отношения със Закона за мерките и действия при извънредно положение
От 24.03.2020 в сила е Закон за мерките и действията по време на извънредното положение. Този закон цели да регулира обществените отношения в редица сфери, повлияни пряко от извънредното положение и противоепидемичните мерки, предприети с цел ограничаване на заразата.
Настоящата статия цели да разгледа нововъведенията и промените, касаещи трудовоправните аспекти на закона.
Приетият закон въвежда четири нови възможности за работодателите, които те могат да упражнят едностранно: въвеждане на надомна работа, пускане на служителите си в платен отпуск за определен срок, намалено работно време или да преустановяване дейността на предприятието.
1. На първо място Закона за мерките и действията по време на извънредното положение въведе възможността работодателите едностранно да налагат надомна работа без съгласието на служителите си. Досега това можеше да стане по взаимно съгласие, като при работата от вкъщи приложение намират съществуващите разпоредби на Кодекса на труда, в частност – чл. 107г, 107д и 312.
2. На следващо място в чл. 7, ал. 2 се предвижда възможността на работодателите с едностранен акт да предоставят до ½ от платения годишен отпуск на работника или служителя без негово съгласие. Това се отнася включително и за служители, които не са придобили необходимият 8 месеца трудов стаж.
Прието е и изменение на чл. 173а, ал.2 за периода на действие на извънредното положение, според което работодателят е длъжен да разреши ползването на платен или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение по искане на няколко групи служители, а именно:
- бременна служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
- майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
- работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
- работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
- работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
- както и работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3.
3. Работодателите могат да установят за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за служителите, които работят на пълно работно време. В този случай и дължимото трудово възнаграждение следва да бъде пропорционално намалено спрямо продължителността на работното време.
4. В случай че дейността на предприятието е преустановена било по решение на работодателя, или със заповед на държавен орган, на служителите се дължи пълното брутно трудово възнаграждение.
Държавата се ангажира да помогне като поеме 60 на сто от възнаграждението на служителите, а останалите 40 % остават за сметка на работодател
Следва да се отбележи, че тези мерки не се отнасят за всички работодатели, преустановили своята дейност, а само за тези, които отговарят на критерии, определени с акт на Министерски съвет.
Закона за мерките и действията при извънредно положение отменя прилагането на ограниченията за полагане на извънреден труд и за неговата продължителност за медицинските работници, както и за държавните служители, които подпомагат оказването на медицинска помощ.
Подобно, полицейските органи и органите по пожарна безопасност могат да полагат извънреден труд над ограниченията, предвидени в Закона за Министерството на вътрешните работи, но единствено след изрично писмено съгласие.
Не на последно място с чл. 5, ал. 2 от Закона се ограничава налагането на запори върху трудови възнаграждения, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения.
