Всички говорят за предстоящата през 2020 г. криза, свиване на икономиката и очаквана междуфирмена задлъжнялост. Ако имате собствен бизнес и се налага да прекратите неговата дейност, възможните варианти за Вас са най-общо два – ликвидация или несъстоятелност.
Настоящата статия цели да очертае основните положения и термини, свързани с втория от двата варианта – а именно производство по несъстоятелност.
Какво е несъстоятелност?
Терминът „несъстоятелност“ се използва в две значения:
- състояние на търговеца;
- производство, което включва съда, частни съдебни изпълнителни и различни други държавни органи. Производството по несъстотелност цели да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието на търговеца.
Кога и как се стига до производство по несъстоятелност?
На първо място производството по несъстоятелност не може да се открие за всеки, а единствено за търговци, включително едноличните търговци и юридически лица с нестопанска цел.
На второ място, трябва да е налице неплатежоспособност или свръхзадълженост на търговеца. Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините (осигуровки, данъци, такси) или задължение по частно държавно вземане. Вземането трябва да е парично и да е с настъпила изискуемост.
Производство по несъстоятелност може да се открие и при свръхзадълженост, но само за дружества с ограничена отговорност, акционерни дружества и командитни дружества с акции. Търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Тук критерият е съотношението между ликвидния актив и пасива на дружеството, съответно, негативният резултат в полза на пасива.
На трето място, за да се образува производство по несъстоятелност, трябва да бъде подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност до съда. Право да сезират съда имат самият търговец, негов кредитор, Националната Агенция по Приходите както и от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“. Молбата се подава до окръжния съд по седалището на търговеца към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Други случаи, които водят до откриване на производство по несъстоятелност:
Неподаването на годишни финансови отчети три поредни години създава оборима презумпция за неплатежоспособност и е причина за откриване на производството по несъстоятелност.
При събирателното дружество, командитното дружество и командитното дружество с акции едновременно с откриването на производството по несъстоятелност за търговското дружество се смята за открито и производството по несъстоятелност за неограничено отговорните съдружници в тях. Но това са две отделни производства, доколкото съдружникът и дружеството имат различно имущество и различни кредитори.
От кой момент настъпва несъстоятелността?
Съдът определя началната дата на неплатежоспособността или свръхзадължеността с оглед събраните доказателства и цялостното икономическо положение на тъгровеца. Този момент е от голямо значение, защото всички сделки, сключени от търговеца след тази дата, могат да бъдат обявени за нищожни или относително недействителни относно кредиторите на търговеца. В този случай съконтрахентите на търговеца по сделките след определената начална дата ще трябва да върнат полученото, без особен шанс да получат даденото от тях обратно.
Стъпки в производството по несъстоятелност:
Каква е ролята на синдика?
Синдикът е едноличен или колективен орган, който по закон е оправомощен да извършва различни дейности, свързани с производството по несъстоятелност. За да поеме тази роля, лицето трябва да отговаря на множество законоустановени изисквания и ограничения.
Временен синдик може да се назначи служебно от съда преди решението за откриване на производство по несъстоятелност, а постоянният синдик се назначава от събранието на кредиторите на търговеца, което е колективен орган, също оправомощен с права и задължения по време на производството по несъстоятелност.
Синдикът представлява търговеца и управлява дейността му, свързана с текущите му дела, или упражнява надзор над нея.
Кое имущество попада в масата на несъстоятелността?
Цялото имущество, притежавано от търговското дружество се превръща в маса на несъстоятелността, чрез която кредиторите на дружеството ще бъдат удовлетворени.
Когато става дума за несъстоятелност на едноличен търговец, то в масата на несъстоятелността се включва и половината от имуществото, придобито в съпружеската имуществена общност (СИО), освен, разбира се, несеквестируемите вещи, определени от закона като жизнено необходими за лицето.
Какви са последиците на обявяването в несъстоятелност?
На първо място, вследствие на обявяването в несъстоятелност, се прекратява дейността на предприятието и търговецът губи правото си да се разпорежда с имуществото си, с цел да се запази масата на несъстоятелността.
На следващо място, обявяването на търговеца в несъстоятелност води до пристъпване към осребряване на цялото налично имущество, за да се удовлетворят кредиторите му. Чл. 722 от Търговския закон установява редът, в който се удовлетворяват кредиторите на търговецът изпаднал в несъстоятелност според вида на техните вземания. На първо място са вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози. Изброени са общо 12 категории вземания, като тези на работниците и служителите на търговеца са също на челно място. В случай, че не успеят да бъдат изплатени всички трудови възнаграждения и обезщетения на работниците и служителите, те имат право да се обърнат към фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, чрез който трудовите възнаграждения и обезщетения ще бъдат покрити (ако искате да се запознаете с производството пред фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, написнете тук).
Има ли как да се преодолее несъстоятелността?
Производството по несъстоятелност може да има и щастлив край, ако успешно се приведе в действие оздравителен план. Такова оздравително производство се започва само ако то може да доведе до удовлетворяване на кредиторите. Всъщност именно общото събрание на кредиторите решава дали да се пристъпи към такова производство, а съдът го утвърждава, ако са спазени законовите изисквания.
С плана за оздравяване се предвижда продължаване на дейността на търговеца и разсрочване на някои от дължимите вземания и други действия така че търговецът да може да преодолее настъпилата неплатежоспособност или свръхзадълженост.
