Законът въвежда известни ограничения върху действията с правно значение от страна на лицата, ненавършили 18-годишна възраст. Тяхната способност да реализират своите права и задължения самостоятелно, т.е. от свое име, за своя сметка и със свои действия, е сравнително ограничена.
Кое лице законът определя като „малолетен“?
Лицата, които не са навършили 14 години, законът определя като малолетни. Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители – родители или настойници.
Кое лице законът определя като „непълнолетен“?
Непълнолетен по смисъла на закона е лица от 14-годишна до 18-годишна възраст. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.
До навършването на пълнолетие родителите управляват имуществото на своите деца в интерес на последните. Законът обаче изрично посочва определени случаи на разпореждане с имущество на дете, за които е необходимо разрешение от съда.
Кога се изисква решение на съда?
Такива са случаите на разпореждане с:
- недвижими имоти (покупко-продажба, отдаване под наем и т.н.)
- движими вещи (чрез формални сделки – покупко-продажба на МПС и т.н.),
- влогове (теглене на сума от влог на детето)
- ценни книжа (покупко-продажба на акции и т.н.).
Когато това ще е в интерес на детето, искане за разрешение от съда могат да направят родителите, настойниците/попечителите (ако има такива) или детето, стига да е навършило 14-годишна възраст. В последния случай обаче то отново се представлява от своите законни представители и задължително действа след получаване на тяхното съгласие.
Кой съд разглежда делото?
Районният съд по местоживеене на детето определя дали желаните действия накърняват или защитават интересите и нуждите му. Трябва да е ясно определена целта, с която се извършват, например покупко-продажба на недвижим имот, който е собственост на дете, с цел да се закупи друго жилище. Във всички случаи съдът трябва да изясни намеренията, с които се желае извършването на сделката. Това преди всичко е ефективен начин за запазване интересите на децата.
Освен всички задължителни за прилагане документи при подаване на молбата (документи, съдържащи лични данни, описание на целта на разпореждането и т.н.), възможно е съдът да изиска и други документи, касаещи конкретния случай – документи, доказващи имущественото състояние на детето, становище на настойническия съвет, ако има такъв, влоговата книжка на детето (ако се иска разрешение за теглене от влог), нотариални актове (ако се цели сключване на сделка с недвижим имот), предварителни договори (ако такива са сключени) и т.н.
Наред с всичко това, почти винаги съдът изисква становище от Дирекция „Социално подпомагане“. По същество този документ изразява мнението на социален работник по конкретния случай, ведно с преценката му доколко бъдещата сделка или действие е в интерес на детето. (за повече информация относно становищата на Дирекцията – прочетете тук)
Препоръчително е, когато става въпрос за разпореждане с имущество на повече от едно дете, законоустановената процедура трябва да се осъществи поотделно. Например, ако се желае сключване на сделка с недвижим имот, който е съсобственост между брат и сестра, които не са навършили 18 години, е необходимо да се образуват отделни производства. Във всяко производство се доказва наличието на интерес от сделката за всяко от децата.
В съдебно производство, чийто предмет непосредствено засяга права и/или интереси на дете, то трябва да бъде изслушано по повдигнатия въпрос. Член 15 от Закона за закрила на детето определя изслушването като задължително. Ако детето е навършило 10-годишна възраст, то мнението му по предмета на делото трябва да бъде изслушано от съда по време на заседание. Ако не е навършена 10-годишна възраст, детето може да бъде изслушано в зависимост от степента на развитието му. На заседанието, в което се изслушва детето, е необходимо присъствието на социален работник от Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето (при нужда – и друг подходящ специалист), който изразява становище по делото, а при невъзможност за това – изпраща доклад.
Има ли определени действия, които са забранени за извършване и касаят малолетните?
Има други действия, свързани с имуществото на непълнолетен, които са изцяло забранени от закона. Такива са дарението, отказът от права, даването на заем, както и обезпечаването на чужди задължения. Единствено изключение от това правило се допуска, когато с обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека, ще се задоволят извънредни нужди на семейството или действието ще доведе до явна изгода за детето.
След като се увери, че действителните житейски и правни последици от извършването на действия с имущество на малолетен/непълнолетен ще са несъмнено в полза на последния, съдът постановява решение, с което уважава или отхвърля подадената молба. В случай, че искането бъде уважено от съда, се взема заверен препис от решението от деловодството на съответния районен съд и след това могат да бъдат предприети фактически и правни действия по осъществяване на намеренията за разпореждане с имуществото на този непълнолетен. Ако съдът отхвърли направеното искане, решението може да се обжалва.
Процедурата по даване на разрешение не е толкова кратка и се характеризира с много особености, тъй като прецизно трябва да се посочи целта на сделката, доколко тя е в полза на детето и да се прецени кой е най-добрият и ефективен начин за защита на интересите му.
